— Нищо ли не знаеш за жените? — попита Тейлър с отвращение.
— Повече, отколкото си мислиш.
— Явно не е достатъчно — отвърна брат му, като внимаваше Монти да не го забележи.
— Ти си напълно безчувствен! — ядосано извика Айрис. — Мислиш си, че е достатъчно само да заповядаш нещо — и всички трябва да ти се подчинят. Е, този път няма да стане!
Монти се дръпна назад, смаян от обвинението й:
— Не съм безчувствен. Рискувах главата си, за да те спася от подплашените животни.
— Ти винаги рискуваш главата си и тя все още си стои съвсем цяла на раменете. Винаги си правил каквото поискаш, без да се интересуваш от никого. — Монти се опита да възрази, но Айрис продължи, без да му обръща внимание: — Жестоко е от твоя страна да ми казваш да се върна в ранчото, което вече не ми принадлежи, и да оставя разбойниците да окрадат стадото ми сега, когато съм бедна като някой мексиканец! — Докато говореше, тя гневно махаше с ръце. — Това ли искаш да видиш, Монти Рандолф — как съм станала толкова бедна, че не ми остава нищо друго, освен да прося?
— Какво иска да каже с това, че била бедна? — прошепна Зак. — Баща й беше богат колкото Джордж…
— Ако продължаваш да подслушваш чуждите разговори, скоро ще загазиш здравата — отвърна Тейлър.
Монти никога не си бе помислял такова нещо. Не можеше да си представи, че жена като Айрис ще бъде принудена да проси. Та половината мъже в Тексас бяха готови да се избият помежду си, за да й дадат всичко, което поиска. Нима не разбираше колко е красива? Нима не знаеше как въздейства на мъжете? Нима не разбираше как вълнува и него самия?
Господи, не си спомняше да е бил толкова възбуден в присъствието на жена и ако в най-скоро време не се научеше да не мисли само за Айрис, имаше опасност да загуби стадото си.
Днешният ден бе променил отношенията между тях.
До днес той се опитваше да мисли за нея като за малко момиченце, изпълнено с възхищение към него. Но тазвечерната езда бе променила всичко. Айрис беше красива зряла жена, към която един мъж трудно можеше да остане равнодушен. Може би причината за това бе споменът за чувството, което го бе обзело, когато бе усетил тялото й в прегръдките си плътно притискащо се към него, а гърдите й се триеха в неговите. Никога вече нямаше да може да мисли за нея като за онова малко момиченце. Съжаляваше за това. Като малка тя притежаваше невинност, бе мила и чаровна и той съжаляваше, че всичко това бе вече изгубено.
Ала не бе възможно напълно да съжалява за промяната. Тази жена нямаше нищо общо с момиченцето от преди четири години. Нито пък чувствата му към нея бяха същите. Начинът, по който му въздействаше, го объркваше и му пречеше, ала като че ли бе присъщо за всички жени да избираха най-неподходящото време за своите действия. Затова пък с тях бе толкова възбуждащо и интересно. Тази своенравна красавица го ядосваше, създаваше му главоболия и неприятности, ала с нея никога не му бе скучно.
— Никога няма да ти се наложи да просиш — рече Монти. — Можеш да се омъжиш за всеки мъж, когото си пожелаеш.
— Знаех си, че ще кажеш точно това! — рязко каза Айрис. Очите й светнаха гневно, а червените й коси се развяваха, докато говореше. — Ти си мислиш, че всички грижи по една жена се изчерпват с това да я задомиш. Намери й съпруг и няма защо да се тревожиш повече за нея!
— Не исках да кажа…
— Е, аз не съм бездушна вещ. И аз имам чувства! — Айрис удари с юмрук по гърдите си. — Много повече чувства, отколкото ти някога си имал. Аз ще се омъжа, защото съпругът ми ще ме обича и обожава, а не защото е богат.
— Можеш да бъдеш сигурна, че ще те обожава. Достатъчно е да погледнеш някой мъж — и той вече те обожава.
— Имах предвид да обожава самата мен, истинската ми същност.
— Нали и аз това казах? — учудено рече Монти. — Достатъчно е само да те погледне — и няма да е в състояние да ти откаже каквото и да било.
— И ти си като всички мъже! Гледате само това, което искате да видите.
Монти не можеше да разбере какво точно иска да каже Айрис, но опита да се съсредоточи.
— Мъжете са доста странни същества. Дори и най-здравомислещият и силен мъж, който не се плаши от студа и дъжда, също огладнява и страда от неудобствата. Той може да се ожени за една жена, която въобще не е познавал преди половин час, и то без да обърне внимание на външността й. А след женитбата започва да харесва топлото легло, редовното готвене, чистите дрехи. И скоро след това вече е напълно покорен.
— А какво ще кажеш за себе си? — попита Айрис. — Ти би ли харесал такава жена?