— По дяволите, не! — ужасено отвърна Монти. — Джордж не мислеше, че ще се ожени за Роуз, но след това се влюби лудо в нея и не забелязваше никоя друга.
— Един мъж, който наистина обича жена си, ще й даде всичко, което тя поиска.
— Не, освен ако не е полудял по нея. Забрави ли как Хелън разруши живота на баща ти? Тази жена направи всичко възможно да го разори заради капризните си прищевки.
— Ти пък откъде знаеш?
— Ами Роуз го каза — отвърна Монти, — макар че не беше само тя.
— Ако Монти продължава да говори по този начин, Айрис ще извади пушката — прошепна Тейлър на Зак. — Проклетият глупак не разбира нищо от жени, само от крави.
— Сега ти подслушваш — злорадо каза Зак.
Айрис имаше желание да ритне Монти отново, но този път още по-силно. Той нямаше право да критикува майка й, дори и да говореше истината. Нямаше да й стане по-добре, ако разбереше, че всички от Остин до Сейнт Луис вероятно мислят по същия начин. Може би щеше да го понесе по-лесно, ако сега не се налагаше да страда заради разточителството на майка си и заради това, че нейният баща не бе могъл да й отказва нищо.
— Един мъж, който наистина ме обича, не би критикувал семейството ми каза девойката.
— Може би не би ти го казал направо, но щеше да го знае, а това е едно и също. Освен това, никога не можеш да скриеш подобно нещо. Дори става още по-лошо, ако се опитваш да го прикриваш.
Той винаги имаше готов отговор, и то обикновено такъв, какъвто не й харесваше. Младият мъж се изправи:
— Трябва да те върна в лагера ти. Бих искал да разменя няколко думи с твоя надзирател.
— Не, няма да ти позволя! — Девойката веднага скочи на крака.
— Сега е най-подходящият момент. Преди да започнем да разделяме стадата, искам да му кажа, че се досещам какво е замислил. Имам някои подозрения.
— Твоите подозрения не ме интересуват — отвърна Айрис, като разтриваше схванатите си мускули. — Не можеш да разговаряш с него, а после да си тръгнеш и да ме оставиш сама да се оправям.
Девойката разбра, че думите й не му се понравиха — той се замисли.
— Ако Франк е виновен, не знаем с кого се е сдушил, нито пък кога ще се опитат отново да откраднат животни от стадото — каза тя. — Ние трябва да изчакаме и да наблюдаваме всички работници, преди да предприемем нещо.
— Какво искаш да кажеш с това „ние“? Аз…
— Можем да оставим стадата заедно — предложи Айрис, преди Монти да успее да каже нещо. — Тогава ти ще отговаряш за всички. Така ще имаш поводи да наблюдаваш какво върши той. Ще можеш да прецениш и останалите работници, за да разбереш на кого можем да се доверим и на кого — не.
Зад фургона с провизиите Зак бе чул всичко, но не можеше да повярва на ушите си.
— Господи! — просъска той. — Чакай само да видиш какво ще стане, когато Хен научи.
— Защо направо не отидеш при тях и не им кажеш? — предложи Тейлър. — Няма смисъл да пазиш добрите новини само за себе си.
— Не съм толкова глупав — каза Зак. — Няма кон, който да е по-бърз от куршума.
Девойката видя, че Монти не хареса предложението й, ала я изчаква да свърши, след което щеше да й откаже. Тя реши да се хвърли с главата напред:
— Ще са необходими няколко дни, за да разделим стадата. А ти ми каза, че имаш график и държиш да го спазиш. Защо не изчакаме, докато стигнем до следващата река? Дотогава сигурно ще си разбрал какво става в моя лагер.
— Ти си полудяла — каза накрая Монти. — Никой нормален ранчеро не би пътувал с толкова голямо стадо. Животните са общо над шест хиляди глави.
Айрис знаеше, че ще настъпи моментът, в който тя ще трябва да бъде честна с него, а също и пред себе си. Бе се уморила да кокетничи, да хитрува и да лъже. Оказа се безполезно. Бе дошло времето да говори честно и открито. Това бе всичко, което й оставаше.
Беше време да разбере, че Монти не е безумно влюбен в нея и няма да направи всичко, което тя поиска. Може би наистина я харесваше, но тя имаше чувството, че физическата красота не бе най-важното нещо за него. Той харесваше и ценеше красивите жени, може би дори се поддаваше на съблазните им. Обаче в крайна сметка красотата не бе всичко за него. Той явно искаше още нещо.
Ако знаеше само какво иска… Чудеше се дали и самият Монти го знае.
— Не ми казвай „не“ веднага — помоли го Айрис. Приближи се и сложи ръка на рамото му, за да не му позволи да си тръгне веднага. — Не мога да се справя сама. Мислех, че ще успея, но разбрах, че не става. Нуждая се от помощта ти!
Монти я изгледа така, сякаш я виждаше за пръв път. Бе готов да се грижи за две хиляди и петстотин крави, но не можеше да поеме отговорността за още три хиляди и седемстотин.