Младото момиче отново бе прекалено близко до него и той почувства, че го облива топлина. Не искаше да се занимава с проблемите й, но тя беше дяволски красива жена. Не можеше да остане равнодушен. Как да се отнася към една жена, която можеше да разтопи дори снега през януари и която помнеше още откакто беше с плитки?
Беше в опасност и трябваше да се махне от Айрис, преди да е направил нещо, за което щеше да съжалява.
Знам какво да очаквам от кравите — рече Монти и повдигна седлото от оградата. — Ала не мога да кажа същото и за жените. Половината от времето те говорят едно, а мислят нещо съвсем различно.
— Е, аз ще ти кажа какво мисля — и мисля точно това, което казвам! — рязко каза Айрис: очите й блестяха, а страните й се зачервиха от гняв. Вече нямаше никакво кокетничене в държанието й.
— Не искам да знам какво искаш…
— Аз смятам да отида в Уайоминг и искам ти да ме заведеш.
Младият мъж нямаше да бъде по-шокиран, ако тя му бе казала, че иска да се омъжи за него и че свещеникът вече ги чака в къщата. Изтърва седлото върху краката си.
— По дяволите, Айрис — той изруга и вбесено ритна седлото, — ти не можеш да отидеш в Уайоминг!
— Защо да не мога?
— Защото няма кой да се грижи за теб.
— Аз искам ти да се грижиш за мен, докато стигнем там! А след това сама ще се погрижа за себе си.
— Не, няма да можеш — заяви Монти. — Може би мислиш, че в Тексас е пълно с крадци, разбойници и лоши хора, но това е нищо в сравнение с Уайоминг.
— Не мога да остана тук!
— Защо?
Девойката се поколеба и извърна поглед:
— Не мога да ти кажа защо. Просто не мога да остана тук.
Джордж беше прав. Нещо не бе наред с ранчото „Двойно Д“.
Сега Айрис не се държеше както би се държала майка й. Тя беше млада, изглеждаше искрена и в този миг изобщо не приличаше на майка си. Каубоят почувства как непреклонността му се стопява. Може би Хелън все пак не бе успяла да научи дъщеря си на всичко. Сега тя наистина приличаше на малкото момиче, което познаваше — бе открита и пряма, така че той бе готов да се предаде, независимо че се бе опитал да бъде твърд и неумолим.
— Ако нямаш пари, можеш да продадеш няколко бичета.
Очите й срещнаха неговите и тя гордо изправи глава:
— Татко е продал всичко, което е било за продан. Останали са само животните за разплод. Ако продам и тях, няма да ми остане нищо.
Той много добре знаеше това. Всеки в Гуаделупа го знаеше. Но тя все още криеше истинската причина за решението си да замине.
— Може би трябва да продадеш ранчото и да се преместиш да живееш в Сейнт Луис?
— Никога! — Великолепните й очи заблестяха и тя се приближи толкова близо до него, че телата им почти се докосваха. — Ще ме вземеш ли със себе си? — умолително прошепна Айрис.
„Също като Хелън“ — помисли си Монти. Ако не направиш това, което иска, тя ще те замае с приказките си и докато разбереш какво става, ще си се съгласил на всичко. Трябваше да впрегне цялата си воля, за да остане твърд. Не искаше да бъде използван от Айрис или от която и да е друга жена.
— Ще имам прекалено много работа, за да ставам бавачка на едно момиченце, и то близо три хиляди километра през дивата местност. Освен това не мога да се грижа за две стада. Твърде рисковано е. Нямам нито достатъчно коне, нито достатъчно хора. И накрая, няма да има достатъчно вода и трева за две стада.
— Аз възнамерявам да отида в Уайоминг!
— Тогава наеми си някой водач. Има много мъже, които знаят пътя до там.
— Аз искам теб!
— Е, не можеш да ме имаш — рязко рече Монти и взе седлото. — Отивам в Уайоминг заради моето семейство, а не заради когото и да било друг.
— Аз знам как се разработва земя. Татко купи миналата година два участъка край Мечия поток.
— Добре, но аз пък няма да те взема със себе си. Безсмислено е да флиртуваш с мен, да плачеш, да си даваш вид на наранена и обидена или да използваш всички онези трикове, които майка ти използваше спрямо всеки мъж, който й попаднеше пред очите. Не мен тези не ми минават.
— Защо? Не си ли падаш по жените?
Монти се изчерви. Само ако знаеше колко обича жените! Той ги харесваше и желаеше и утоляваше желанията си толкова често, колкото можеше. Чувстваше се добре в тяхната компания и намираше страстно удоволствие в прегръдките им.
Но не можеше да изпитва същото към Айрис. За бога, та той я познаваше като една дванайсетгодишна лудетина, която се носеше безгрижно на понито си.
Сега обаче Айрис не приличаше на това дете. Тялото й бе женствено, държанието — самоуверено, като на фатална жена, която знае, че всеки мъж, който я види, ще я пожелае. Грубо казано, тя му въздействаше като буен поток, който наводнява каньона и подчинява всичко на стихията си. Изпита желанието да я грабне, да я отнесе на някое усамотено място и да не мръднат поне три дни оттам.