Свали ръката й от рамото си. Погледът му бе твърд, а гласът му не търпеше възражение:
— Нямам достатъчно хора, за да се грижа за две стада, пък и тези, с които разполагам, нямат достатъчно опит да се оправят с такъв брой животни. Освен това не са достатъчни храната и водата за такова огромно стадо.
— Аз също имам работници.
— Не мога едновременно да следя Франк и да се грижа за кравите ти.
— Франк няма да посмее да направи нищо, ако знае, че си наблизо.
Би се хвърлила в краката му, ако това можеше да го убеди, но този мъж бе особен. В този миг Айрис се закле, че ще разбере какъв е ключът към сърцето му. Някой най-после трябваше да го научи да бъде по-въздържан и отстъпчив. Това може би щеше да го очовечи малко. Никога нямаше да си намери съпруга, ако все така се отнасяше към жените — като към работниците си или ако ги сравняваше непрекъснато с Роуз. Всички знаеха, че Роуз е истински образец за жена, съпруга и майка. Дори Хелън бе уязвена и засегната от това сравнение, което не бе в нейна полза.
— Няма да е за дълго — умолително продължи младото момиче. — Иначе наистина нямаше да ти искам това. Зная колко е важно за теб да заведеш стадото си до Уайоминг, без да изгубиш нито една крава, защото Джордж ще ти откъсне главата.
Айрис не бе имала намерение да го ядосва. Просто повтори това, което бе чула. Очите му я погледнаха студено и той свъси вежди. Стисна устни толкова силно, че по едната му буза заигра някакъв мускул.
— Стадото е на семейството ни — каза той, като едва се сдържаше, — но аз отговарям за това пътуване и аз ще бъда надзирател на ранчото. Нямам нужда от съветите на Джордж и той вече няма да ми казва какво да правя.
— Не исках да засегна чувствата ти — каза Айрис, без да разбира защо думите й го ядосаха толкова много. — Просто мислех, че Джордж ще управлява ранчото…
— Аз ще го управлявам! — избухна Монти. — Джордж има право на мнение, както и всички останали от семейството, но само аз съм този, който ще ръководи ранчото.
— Изглежда, и тя не знае много за мъжете — така, както Монти за жените — отбеляза Зак. — Думите й го накараха съвсем да пощурее.
— Не знам на какво са те учили в това училище, където те изпрати Джордж, но се надявам, че ще може да си получи парите обратно — промърмори Тейлър, загърби брат си и насочи вниманието си към двойката край огъня.
Айрис тъкмо се канеше да каже нещо, когато към тях се приближи един от хората на Монти:
— Стадото е на почти два километра оттук. Разпръснати са навсякъде.
— По дяволите! — изруга Монти. — Ще минат няколко дни, докато намерим всички крави. Трябва да побързаме, преди да са ги открили крадците. Хайде — Монти се обърна към девойката, — едно от първите неща, които трябва да знае всеки ранчеро, е как да си търси животните.
Айрис кимна в знак на съгласие, ала въпреки това не съжаляваше, че животните са избягали толкова надалеч. Може би те щяха да й помогнат да постигне това, което тя не успя. Тази мисъл не беше много ласкателна за нея, но все пак по-добре такава победа, отколкото пълно поражение.
Имаше да учи доста неща от Монти и не можеше да разчита само на бягството на животните, за да бъде край него.
Когато Монти и Айрис яхнаха конете и потеглиха, Тейлър каза на Зак:
— Вместо да се чудиш каква беля да си навлечеш, по-добре изведи няколко коня. Задават се още двама от работниците.
— Виждам ги и единият от тях е Хен.
— Да благодарим на Бога, че не дойде няколко минути по-рано.
— Май ще е по-добре да изгориш и останалото — каза Монти. Айрис гледаше втренчено пътническия си фургон. Бе прекатурен в огъня по време на бягството на животните. Покривалото бе напълно изгоряло. Два от подпорните прътове също бяха изгорели, а част от дъските от едната страна бяха откъртени. Повечето дрехи и леглото й бяха съсипани, но останалите мебели не бяха повредени.
Погледът й се насочи към мястото, където бе скрила парите си. В тази част на фургона нямаше повреди.
— Трябва да се поправи.
— Защо? Не биваше да вземаш толкова голямо и тромаво нещо на подобно пътуване.
— Нуждая се от място, където да спя и да държа нещата си.
— Можеш да спиш на земята и да държиш нещата си в торба, прикрепена към седлото на коня.
— Там не мога да държа роклите си.
— Не мисля, че е останало много от роклите ти — рече Монти и вдигна едно обгорено парче плат. — Или поне нещо, което би искала да облечеш.
— Изглежда, не ми съчувстваш особено.
— Не е трябвало да вземаш всичко това със себе си.
— Знам. Трябваше да си стоя вкъщи и да чакам мизерията напълно да ме съсипе.
— Трябваше да посрещнеш стадото си в Уайоминг — малко по-меко каза Монти. — Няма нищо лошо в това да имаш рокли. Но те щяха да ти потрябват в Чайен или Ларами.