Не предполагаше, че ще се изправи пред такъв проблем или поне не очакваше, че тя ще завладее дотолкова съзнанието му. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да откъсне мислите си от прелестната, но вироглава девойка и да се съсредоточи напълно само в търсенето на изгубените крави. Сякаш Айрис Ричмонд отново се бе превърнала в онова досадно момиченце, което преди пет години го следваше по петите навсякъде. Ала сега той мислеше за нея много повече, отколкото за всичко останало на този свят, дори и за своето стадо.
Това го изненада. Винаги бе успявал да изтласка жените от съзнанието си, щом трябваше да се залови за работа. От онзи кошмарен ден преди дванайсет години, когато той и Хен разбраха, че ако не защитят ранчото и себе си, ще бъдат убити, а имотът им ще бъде разграбен, ранчото бе станало най-важното нещо в живота на Монти. Това беше единственото нещо, което наистина обичаше.
И именно затова бе настоявал толкова да отиде в Уайоминг. Той беше единственият истински каубой в семейството, макар че Джордж бе отличен търговец и бизнесмен. Независимо че ранчото принадлежеше на всички тях, Джордж имаше последната дума за всичко.
Монти също можеше да участва при обсъждането на решенията, но това вече не му бе достатъчно. Не и занапред. Искаше да има собствено ранчо, където сам да си бъде господар и където да не усеща бдителното око на Джордж. Затова бе избрал Уайоминг и ако успееше да стигне дотам, без да изгуби нито една крава, щеше да докаже, че е бил прав. Въпреки че ранчото щеше да принадлежи на цялото семейство, там нямаше кой да го следи какво върши и да го контролира непрекъснато. Нито пък заповедите му щяха да се отменят и всички работници да го научават. Това беше единствената възможност да докаже на какво е способен. Именно затова се вбеси толкова, когато Айрис се изпречи на пътя му.
Затова сега не разбираше промяната, която бе настъпила в сърцето му.
Дори когато й бе най-сърдит, Монти не изпитваше желание да я удуши и да остави тялото й на лешоядите. Това тяло бе твърде привлекателно, за да бъде захвърлено. Така че бе прекарал по-голямата част от сутринта в опити да сложи в ред чувствата си.
Състави цял списък с нейни недостатъци, заради които трябваше да й събере багажа и да я изпрати обратно в Сейнт Луис, ала сега сякаш ги бе забравил. Вместо това се улови, че търси извинения за нейните грешки и се опитва да убеди себе си, че девойката лека-полека се научава как да се справя с тежкия живот на каубоите и вече няма да греши.
Това го изплаши. Не искаше да харесва някоя жена чак толкова и не желаеше да мисли повече за нея. Единствената му задача бе да я заведе обратно до лагера, след като прокарат нов път за стадото.
— Това са липсващите крави — каза той.
— Откъде знаеш? — попита Айрис. — Следите изглеждат като всички други, на които се натъквахме днес следобед.
— Всички следи се връщаха обратно, а тези — не. — Монти се наведе, за да ги огледа по-внимателно. — Сочат на запад и показват, че животните са се движили доста бързо.
— Мислиш, че са откраднати?
— Може би.
— От същите мъже, които се опитаха и по-рано?
— Може би.
— Но животните може да са били подплашени от някоя пантера?
— Едва ли е само това. Някой те е проследил още когато си потеглила от ранчото. Моите хора откриха следи. Най-добре да се връщаме обратно в лагера.
— Защо? Ще са ни нужни часове, за да стигнем отново дотук. Това ще даде възможност на крадците да избягат. Имаш нужда от помощ ли?
— Ще имам, ако непрекъснато се притеснявам за теб. Може да стане опасно, дори да започне престрелка.
— Няма да се върна обратно — заяви младото момиче. — Това са моите крави и аз искам да си ги върна! — Тя обърна коня си по посока на следите и препусна напред.
— По дяволите, Айрис, не можеш да участваш в престрелка! — извика Монти и пришпори коня си. — Ти дори не знаеш какво трябва да правиш.
— Тогава ме научи. Ще загубим много време, преди да успеем да ги настигнем.
— Винаги съм знаел, че жените са упорити същества — промърмори той, — ала ти си най-упоритата от всички, които съм срещал. Не мога да те науча да си служиш с пушка за няколко часа.
— Тогава не се опитвай. Аз знам как да натискам спусъка. Това е най-важното, нали?
— Не, ако не улучиш никого!
— Аз ще ги уплаша, пък ти ще ги застреляш.
Само жена, която не си бе показвала носа от салона за танци, можеше да се държи така, сякаш отива на градински бал. Сигурно щеше да се разнищи и да припадне, когато види как потича кръв. И тогава щеше здравата да загази.
Ала трябваше да се примири с това положение. Айрис възнамеряваше да се лепне за него като репей, а той бе длъжен да се погрижи да не й се случи нищо лошо. Същевременно трябваше да открие и онези крави. Младият мъж нямаше представа как ще се справи с всичко това, обаче Айрис явно очакваше от него да успее. Знаеше, че и Джордж очаква същото от него. По дяволите, и той очакваше от себе си да го стори.