— Дай ми само една минута! — изохка тя.
— Толкова, колкото поискаш.
— Спомням си как одеве ми каза, че няма да стоиш тук цяла вечер, за да ме чакаш — обърна се тя и с мъка му се усмихна. — А сега какво искаш да кажеш?
Монти не бе сигурен какво точно иска да каже. Откакто Айрис се озова в прегръдките му, той изпитваше опасното желание да я обърне към себе си и силно да я целуне. Това, че усещаше как тя се обляга на него, не намаляваше желанието му. Всъщност едва се сдържаше да не я задуши в прегръдките си и да прогони болката с целувки. Никога не беше виждал Айрис толкова наранена и никога не си бе представял, че тя може да бъде така смела.
— Трябва да проверим дали ще успееш да се задържиш права без моя помощ — промълви той. Изпитваше болка, като я гледаше как страда, но нищо повече не можеше да направи. Мускулите й можеха да се парализират, преди болката да утихне.
За миг Айрис си помисли, че няма да успее да помръдне. След това се олюля на краката си, ала измъчената й усмивка показваше, че е решила да се опита да ходи. Продължаваше да се държи за ръката му, за да запази равновесие, но тежестта на тялото й се поемаше от собствените й нозе.
Не биваше да я взима със себе си! Независимо че бе проявила изключителна смелост, тя не бе подготвена да язди толкова дълго. Не трябваше да се оставя гневът да го завладее. Ала когато побеснееше, Монти не бе в състояние да мисли разумно.
Обаче ядът не бе единствената причина, поради която я остави да дойде с него. Харесваше му, когато тя бе до него. Създаваше му главоболия и неприятности, но ако я беше оставил в лагера, щеше непрекъснато да се притеснява за нея. Ето защо не бе разделил и добитъка. Докато стадата бяха заедно, щеше да има извинение, за да бъде с нея.
— А сега се опитай да пристъпиш — търпеливо рече той.
— Нямаш ли поне капка милост?
Би премахнал болката, ако можеше, но знаеше, че няма друг начин.
— Повярвай ми: колкото повече отлагаш, толкова по-лошо става.
— Трябва да ме държиш. Няма да мога да вървя сама.
Монти нямаше намерение да я остави да се движи напълно сама. Обви ръката си около кръста й и кажи-речи я вдигна от земята.
— Така добре ли е?
— Не ме стискай толкова силно — отвърна младото момиче. — Трябва да ходя, а не да плувам във въздуха.
Той се смути и поотпусна ръката си. Айрис направи първата си стъпка.
— Не е чак толкова зле, колкото очаквах — рече тя, доволна от себе си. Втората и третата стъпка я накараха да се усмихне: — Утре сигурно ще мога да ходя като тригодишно дете.
— Ще го направиш само след минута — отвърна той и почувства как в гърдите му се надига гордост. Айрис може да беше една разглезена красавица, която не разбира нищо от гледане на добитък, но господ му е свидетел, че тя наистина е много смело момиче. Имаше да учи още много неща, но ако й се дадеше възможност, тя със сигурност щеше да се справи.
— След малко краката ти ще изтръпнат.
— Те вече са изтръпнали.
— Това означава, че сега си по-добре. Мислиш ли, че мога да те пусна?
— Не! — извика тя и се вкопчи отново в него.
— Добре. — Ръката му остана на кръста й. — Обаче ако изведнъж иззад онези хълмове се появи твоят надзирател, ти ще трябва да му обясняваш, че просто те уча да ходиш, а не те съблазнявам.
— Ще бъде безсмислено. Едва ли някой ще си помисли, че ти би могъл да поискаш да ме целунеш.
Младият мъж не можеше да повярва на ушите си. Не бил искал да я целуне!
— Не се опитвай да ми играеш номера, Айрис Ричмонд. Всеки мъж, който те види, има желание да те целуне и ти отлично го знаеш.
— Другите мъже — да, но не и ти.
— Вече можеш ли да ходиш сама?
— Много си нетърпелив да се отървеш от мен. — Девойката се опитваше да раздвижи краката си.
— Можеш ли да стоиш сама? — настоятелно повтори той.
— Да! — остро отвърна тя, като се опитваше да запази равновесие. — Мога да стоя права, но не и да се движа.
— Трябва да се движиш — каза той, прегърна я и силно я целуна.
Краката й съвсем се разтрепериха и сякаш силите съвсем я напуснаха. За миг си помисли, че и сърцето й е спряло да бие. След това внезапно започна да тупти по-силно от преди.
— Какво правиш? — смаяно прошепна тя.
Монти бе смутен и объркан. Бе оставил чувствата да вземат връх над разума му. Никога преди това не бе целувал жена по този начин. Искаше му се да го направи отново.
— Целунах те. Помислих, че си разбрала.
— Естествено, че разбрах, но защо ме целуна?
— Хайде, не се преструвай. Ти от години се опитваш да ме накараш да те целуна.
— И ти трябваше да изчакаш толкова време, за да го направиш, когато съм напълно безпомощна, нали?