— Просто си помислих, че вече можеш да стоиш на краката си — отвърна той, притисна я в прегръдките си и отново я целуна. Езикът му нежно се плъзна между полуотворените й устни и той вкуси от топлината им. Въздишката й го насърчи и Монти стана по-настойчив.
— Отдавна исках да го направя — прошепна младият мъж, когато най-сетне се откъсна от устните й.
— Ако си тръгнал след онези крави само за да ме доведеш тук…
Монти избухна в смях:
— Нямам нужда от предлози и извинения, за да се грижа за стадото си.
Добре, че спомена за кравите! За миг Айрис бе готова да повярва, че той наистина я харесва.
Девойката се изплъзна от прегръдката му:
— Колко глупаво от моя страна да мисля, че мога да бъда по-важна от няколко крави! А сега престани да се занимаваш с мен. Ти трябва да направиш лагер, а аз ще трябва да се науча да ходя. Имам чувството, че някой вече е бил тук — добави тя и посочи останките от огън.
За миг си помисли, че Монти ще подхвърли някоя от язвителните си забележки, но той само я изгледа въпросително. Айрис изпита неудобство от изпитателния му поглед. Искаше да му каже нещо и да го накара да си гледа работата, но не можеше да измисли какво. След това, все още с озадачено изражение на лицето, той се обърна и се зае да изучава пепелта. Младото момиче потръпна. Имаше ужасното подозрение, че току-що се бе случило нещо много важно, а тя го бе изпуснала.
Малко встрани от пепелта Монти откри две места, където листата бяха смачкани. Очевидно там бяха пренощували мъжете. След малко намери и следи от конете им край потока.
— Те са били тук съвсем наскоро — каза той. — Може би са същите, които се опитаха да откраднат добитъка ти.
— Мислиш ли, че вече са далеч оттук?
— Не знам. След като се стъмни, ще огледам наоколо. Може би ще успея да забележа техния лагерен огън.
— И какво смяташ да правиш?
— Зависи. Точно сега смятам да наклада огън и да сваря кафе. Тази нощ ще бъде хладна.
— Но нали нямаме кафе? — учуди се Айрис. — Пък и нищо за ядене.
— Имаме, имаме — отвърна Монти, разви навитата на руло постелка и извади две канчета, чаша, малка чиния и прибори за хранене. — Никога не тръгвам на път, без да нося храна поне за една седмица.
Айрис почувства облекчение, когато той се отдалечи, за да стъкне огъня. Искаше да остане за малко сама и да размисли. Тази негова целувка беше парализирала сетивата й така, както продължителната езда — мускулите й.
Не можеше да си обясни защо Монти я целуна. Това не приличаше на онези целомъдрени целувки, които бе получавала досега от момчетата. Бе забелязала, че той е започнал да се отнася по-внимателно към нея, но не беше сигурна дали това се дължи на искрена промяна в отношението му към нея, дали просто не бе отегчен и я забелязваше, тъй като бе единствената жена наоколо, или пък бе решил само да я подразни.
Спря и се облегна на един бряст с диаметър поне един метър. Никога не би помислила, че ходенето може да бъде толкова изтощително.
Надяваше се така да успее да му докаже, че не е съвсем безполезна. През целия ден бе яздила с Монти и представата й за него напълно се бе променила. Досега бе градила мнението си за него въз основа на впечатленията на едно заслепено петнайсетгодишно момиченце, примесени с разказите на хората за буйния му нрав и каубойските му умения.
Девойката се отдръпна от дървото и отново започна да ходи.
Той по нищо не приличаше на мъжете, които досега я бяха ухажвали. Не беше нито нежен, нито внимателен, но все пак мислеше за нея и се опитваше да бъде грижлив. Тя откри, че вече го възприема като мъж, а не само като човек, който ще й помогне да закара стадото си до Уайоминг. Под сприхавата му външност се криеше човек със строги принципи, който не се страхуваше от нищо. Той беше мъж, който действа, без да иска разрешение.
Запита се какво ли още щеше да открие у него, ако се замисли по-дълбоко за характера му. Ала бе сигурна, че поне едно нещо няма да намери — любов към нея. Никога не бе виждала толкова студен мъж като Монти Рандолф.
Раздразнена от мислите за Монти, които не можеше да прогони от съзнанието си, Айрис се върна при огъня, готова за предстоящата битка.
— Смяташ, че имаш готови отговори за всичко, нали? — започна тя.
— Да, ако става дума за кравите, но не и когато се отнася за другите неща от живота.
Айрис не беше очаквала толкова откровен отговор. Не смяташе Монти за мъж, който признава недостатъците си.
— Кой пък ти каза, че не разбираш от нищо друго, освен от крави?
— Всички, особено членовете на семейството ми.
Той беше събрал съчки и сухи листа и вече бе запалил малък огън. Подаде й едно малко канче.