Монти откри Хен на верандата.
— Какво искаше Айрис? — попита Хен, без да става.
— Искаше да я заведа в Уайоминг.
— А ти какво й каза?
— Отказах й — отвърна Монти. Той бе изненадан от любопитството на брат си. — Нямам намерение да ставам бавачка на една жена, и то при пътуване като това. Възнамерявам да закарам стадото до Уайоминг, без да загубя нито една глава. Смятам в Уайоминг да създам такова ранчо, че Джордж да се пръсне от завист.
— Джордж все още се грижи за нашето стадо.
— Дяволски си прав за това.
— Той не желае да ни налага волята си.
— Да, но все пак го прави. Откакто той се върна от войната, аз не съм успял да направя нито едно нещо. Винаги той прави предложенията, дава идеи кое как да стане.
— Обикновено Джордж е прав.
— Може би, но аз искам сам да си взимам решенията, без да чакам нечие одобрение. А той постоянно наблюдава работата ми и това ме изнервя.
— На мен пък не ми пречи.
— На теб нищо не ти пречи — жегна го Монти. — Предполагам, че след като сме близнаци, трябва да сме еднакви, но понякога наистина не те разбирам.
Хен сви рамене.
Монти се загледа в раззеленилата се околност. Човек трудно можеше да си представи, че скоро ще настъпят непоносими горещини и земята ще изсъхне. Той дотолкова бе свикнал с тази сурова природа на Южен Тексас, че едва си спомняше зелените полета на Вирджиния, където бе роден. Помисли си за просторните свободни земи в Уайоминг. Там най-сетне щеше да бъде независим и да изгради живота, за който винаги бе мечтал.
— Аз искам да имам собствена земя, собствена къща, сам да си бъда господар и сам да взимам всички решения — каза Монти.
— С Джордж винаги можеш да се разбереш — невъзмутимо, както винаги, отвърна брат му. — А сега какво смяташ да правиш с Айрис? Не ми прилича на жена, която лесно ще се откаже от това, което си е наумила.
— Така е. Казах й, че ще й намеря добър водач, но не съм сигурен, че ще се съгласи.
— И какво мислиш, че ще направи?
— Не знам, но каквото и да е то, съм сигурен, че едва ли ще ми хареса.
Айрис позволи на коня да я води по пътя към дома й. Трябваше да помисли по много важни въпроси. Налагаше се да измисли нещо, за да накара Монти Рандолф да промени решението си.
Бе използвала всички трикове, на които майка й я бе научила, но нищо не се получи. Монти не беше безразличен към нея и явно я харесваше. Тя не можеше да не забележи явните признаци за това, но в крайна сметка той остана невъзмутим пред всичките й ласкателства и кокетничене. Като се замисли, Айрис си каза, че той никога не е бил от мъжете, които можеше да върти на малкия си пръст.
Искаше й се да плаче и да крещи от отчаяние, но тя не бе плакала дори когато адвокатът й съобщи, че всъщност е напълно разорена. Не бе плакала и когато разбра, че положението й в обществото в Сейнт Луис, както и приятелите й, са изчезнали заедно с изчезването на парите. Не плака и когато онзи жалък банкер с явно злорадство й заяви, че банката ще вземе ранчото. Нямаше да се превърне в хленчеща глупачка! Нуждаеше се от всичките си сили и от целия си разум, за да оцелее и да се измъкне от постигналото я нещастие!
Трябваше да намери начин да накара Монти да я заведе в Уайоминг. Нямаше друг избор. По-добре беше да умре, отколкото да се върне в Сейнт Луис, и отчаяно да се надява някой да се ожени за нея. Знаеше, че е красива, но имаше малко илюзии. Не се съмняваше, че подходящите кандидати за съпрузи щяха да изчезнат веднага щом разберат, че няма пари.
А и освен това тя не се чувстваше готова за брак. Никога не бе давала и пет пари за никой мъж, освен за Монти. И макар че увлечението по красивия каубой може би бе детинско, все още нито един мъж не бе смущавал сънищата й.
Така бе поне засега, но сигурно нямаше да е за дълго.
За миг си помисли дали да не се съгласи с предложението на Монти да й намери водач, но след това се отказа. Залогът бе твърде висок. Трябваше да пропътува три хиляди километра през една дива страна и не можеше да повери на един непознат всичко, което притежава, и най-малко себе си.
Навремето Хелън я бе предупреждавала какво може да се случи на една жена, за която няма кой да се грижи. Бе живяла достатъчно дълго в ранчото и бе разбрала защо жените никога не пътуват сами. При тези обстоятелства тя не би се доверила на никого, освен на Монти. Само той можеше да се грижи за нея и да й осигури необходимата закрила.