Когато Роуз реши да поканят гости за Коледа, тя преобрази цялата къща. Украси всяко кътче от дома с изкуствени снежинки, книжни ангелчета, звънчета, а Зак бе набрал клонки хмел. Напълниха десет коледни чорапа с ябълки от Мисури, портокали от Мексико, ядки и шоколад, специално поръчан от Европа. Подаръците бяха толкова много, че камината едва се забелязваше.
Ала най-интересното нещо беше едно голямо кедрово дърво, което Роуз бе украсила, както го правеха немците емигранти в Остин. Намирането на дървото бе възложено на близнаците. Джордж го украси със свещи и пуканки, нанизани на връв, а най-отгоре Роуз постави един порцеланов ангел, който бе останал от майка й.
Когато Айрис влезе в къщата, застина като омагьосана, а очите й се разшириха от учудване. След това ходеше от стая в стая, без да може да откъсне поглед от украсата, чорапите с подаръците и изобилието от лакомства. Бе омаяна от магията на Коледа. Момиченцето бе забравило, че е красиво разглезено дете, което всички обожаваха. Беше просто едно обикновено момиченце, което току-що бе открило нещо ново и вълнуващо.
Монти никога не забрави този прекрасен ден, изпълнен с невинност и очарование. Дори и Хелън не бе успяла да помрачи магията на онзи следобед. Навярно това беше причината, поради която не можеше да забрави Айрис. В този миг осъзна, че може би все още търси невинното малко момиченце в красивата жена, в която Айрис се бе превърнала.
Струваше му се, че в момента вижда пред себе си привлекателната червенокоса красавица със зелени очи, омайваща усмивка и фигура, която караше тялото му да изгаря в огън: спящата девойка приличаше на ангел, който носеше мир и спокойствие.
Всичко, което Айрис не беше.
Все пак младият мъж чувстваше, че нещо от онази детска невинност се бе запазило в нея, поне в този миг.
Толкова много му се искаше да е така!
Господи, трябва съвсем да си е изгубил ума, щом може да стои на лунната светлина и да гледа тази жена. Сигурно имаше стотици мъже, които бяха стояли в краката й и бяха молили за нейната благосклонност. Всеки човек изглежда невинен в съня си. Близначките Аурелия и Джулиет бяха типичен пример за това. Младият мъж не познаваше други такива дяволчета, които изглеждаха толкова невинни, а всеки ден обръщаха ранчото наопаки и прибавяха по един бял косъм в косата на Роуз.
Навярно всички хубави жени изглеждаха така, когато спят. Ако Айрис изглеждаше по този начин и когато беше будна, сигурно никой мъж не би могъл да й устои.
По дяволите, не можеше да си позволи да бъде запленен толкова много от една жена, особено пък сега! Отпусна се на земята и се обърна с гръб към Айрис. Щеше да внимава да не й се случи нищо, но щом фургонът й станеше готов, щеше да раздели стадата и двамата щяха да поемат по различни пътища. Може би щеше да бъде още по-добре, ако ги разделяха на поне още две други стада. И следващия път, когато кравите й побягнат, нека някой друг да ги събере. Не желаеше неговите животни да загубят от теглото си и да пристигнат измършавели в Уайоминг. Трябваше да бъдат охранени, за да могат всяка пролет да раждат здрави теленца, които да израснат и да могат да бъдат продадени на добра цена.
Искаше да има най-богатото ранчо в Уайоминг. Искаше да докаже на Джордж и на всички останали, че го е постигнал съвсем сам.
— Не искам да имам нищо общо с него! — Седмица по-късно Карлос разговаряше със сестра си. — И никак не ми харесва да получавам заповеди от този човек.
— Монти и аз обсъждаме всичко всеки ден — отвърна Айрис, като се опитваше да успокои брат си. — Все едно, че получаваш заповедите от мен.
Разговаряха от седлата, докато обикаляха стадото. Шумът от копитата и тропотът на рогата почти заглушаваше думите им. Времето продължаваше да бъде сухо и горещо. Все още не бе станало пладне, но ризата на Айрис бе мокра от пот.
— Е, изглежда, сякаш само той заповядва. И не ми харесва да съм заобиколен от всички тези Рандолф. Може и да се бият като кучета помежду си, но са готови да се съюзят срещу целия свят.
— Тейлър почти не излиза от фургона с храната и дори не знае дали сме още в Тексас или в Мексико — отвърна раздразнено Айрис, — а Зак е само едно преждевременно развито момче.
— Малките на гърмящата змия са също толкова опасни, колкото и голямата змия. Така е и с по-малките членове на семейство Рандолф. Никога не го забравяй!
— Не съм забравила нищо, което се отнася до семейство Рандолф — ядосано отвърна девойката. — Монти два пъти ми спаси живота. И два пъти ми върна кравите, които бях изгубила.