Тази мисъл му причини болка, но той знаеше, че дори и да бе така, това не е единствената причина. Нещо безпокоеше Айрис, нещо, за което той нямаше ни най-малка представа.
Това със сигурност не се дължеше на Карлос. Грижите около стадото не оставяха много свободно време на Монти, но всеки път, когато успяваше да им хвърли поглед, Айрис и Карлос разговаряха, допрели глави една до друга. Монти се хвана, че тази гледка, както и привързаността на Айрис към Карлос, го дразнят, макар той да й беше наполовина брат.
Странното поведение на Айрис не се дължеше и на Риърдън. Той гледаше да не се мотае много-много из лагера и изчезваше веднага щом се нахрани. Младият мъж не знаеше какво изобщо търсеше Риърдън в този лагер, освен че се опитваше да спечели малко пари, но натрапникът определено не му харесваше. Риърдън не бе от хората, които биха седели на такова място без някаква особена причина, и то изгодна за самите тях. Той беше жесток и опасен: можеше да го прочете в очите му.
Не, въпреки присъствието на Риърдън имаше нещо друго и Монти бе решил да разбере какво е то.
— Защо той не разделя стадата? — обърна се Карлос към Айрис. През по-голямата част от деня бяха яздили заедно и бяха разговаряли, докато той работеше.
Животните се бяха разпръснали и спокойно пасяха. Айрис почти нямаше какво да прави, освен да се взира в безкрайната прерия, да мисли за бъдещето си и да се оплаква от горещината.
— Изгубихме много време последния път, когато животните се подплашиха и хукнаха да бягат — отвърна Айрис, — а Монти не иска да губи нито ден повече. Пролетта се очертава суха и гореща, а той бърза да се придвижим колкото може по-далеч на север, преди да е настъпило лятото.
— Може би той просто не иска да разделя стадата.
— Какво искаш да кажеш? — Айрис не му бе казала за подозренията си относно Франк и разговорът не й харесваше.
— Не знам, но не съм чувал някой да пътува с две стада едновременно.
— Защо? Много по-лесно е да се пътува с едно стадо, отколкото с две.
— И е много по-удобно за крадците на добитък.
Девойката се засмя:
— Не се страхувам, че Монти ще открадне кравите ми.
— А би трябвало. Говорихме с Джо миналата нощ. Той каза, че му се струва доста странно, че Монти се разпорежда с хората ти.
Айрис реши, че е време да бъде откровена с Карлос. Ако искаше наистина да бъдат едно семейство, не трябваше да има тайни от него. А и освен това бе уморена от необходимостта непрекъснато да защитава Монти. След всичко, което бе изтърпял заради нея, той не заслужаваше Карлос да се отнася с такова подозрение към него.
— Аз поисках стадата да бъдат заедно. — Карлос наистина не бе очаквал подобен отговор. — Не може да има двама водачи на едно стадо и аз възложих на Монти да отговаря и за моето…
— Позволила си на един непознат да отговаря за хората ти?
— Монти не е непознат. Семейство Рандолф са наши съседи, откакто татко купи ранчото. А и освен това той пропъди крадците, когато нападнаха стадото.
— Ти видяла ли си това?
— Да видя кое?
— Че е изгонил крадците.
— Не, но той ми каза, когато дойде да ми върне изгубените животни.
— Май си прекалено доверчива. Може да ти е казал така, за да ти хареса…
Айрис се засмя толкова силно, че няколко крави спряха да пасат и я погледнаха учудено.
— Не познаваш Монти, щом можеш да предположиш, че той иска да ми се хареса. По-скоро би ми казал направо, че аз му създавам само неприятности, и ще ми заповяда да се върна обратно вкъщи.
— Добре, но все пак трябва да признаеш, че той изцяло е придобил власт над стадото ти.
— Не, не е така. Самата аз го помолих за това.
— Защо?
— Защото тук става нещо нередно, а аз не знам какво е то. Още докато бяхме в ранчото, някой непрекъснато крадеше животните ни. Независимо от всички капани, крадците винаги успяваха да се измъкнат безнаказано.
— Искаш да кажеш, че са имали свой човек в ранчото?
— Сигурно. След това, като потеглихме, още в началото на пътуването някой подплаши стадото и се опитаха да откраднат нови животни.
— Ти не знаеш със сигурност…
— Монти ми описа единия от мъжете, които са нападнали стадото. Видях същия мъж да разговаря с Бил Ловел в ранчото още преди да тръгнем. А след това видях Франк и Ловел да разговарят доста тайнствено.
— Мислиш, че Франк е замесен?
— Не знам. Точно затова се зарадвах толкова много, когато те видях. Най-после има някой, на когото мога напълно да се доверя.