— Ако наистина ми вярваш, тогава послушай съвета ми и не се доверявай на Монти прекалено много.
— Но защо?
— Тези хора са прекалено богати, за да са спечелили парите си по честен начин. Носят се слухове, че баща им е откраднал заплатите на армията. Чух също, че един от братята Рандолф е извършил убийство и се измъкнал от бесилото с помощта на някакъв известен адвокат от изток. Всички знаят, че тези хора са опасни.
— Мога да поверя живота си на Монти.
— Ти вече си го направила, след като си му поверила стадото си.
Карлос пришпори коня и препусна към няколко бичета, които се бяха отклонили от пътя, като остави Айрис доста объркана от думите му. Не можеше да повярва, че Монти би се опитал да окраде стадото й, но Карлос бе посял в душата й семената на съмнението.
Защо наистина Монти бе променил решението си и се бе съгласил да й помогне? Във всеки случай не защото бе влюбен в пея. Тя почти не го виждаше през деня. И макар че не разбираше Монти, много добре знаеше, че влюбените млади мъже не се стараят да избягват предмета на своята страст.
Айрис бе помолила Карлос и Джо да я чакат до фургона с провизиите на „Кръг седем“. Мислеше да помоли Карлос да се съгласи да стане надзирател и искаше Монти да му позволи да работи заедно със Соления, за да може да усвои работата. Искаше и Джо да работи заедно с брат й. Монти едва ли би харесал тази идея и тя се страхуваше как да му каже.
Когато видя заедно Айрис, Карлос и Джо, Монти се намръщи.
— Имам нови задачи за вас двамата — започна Монти, без да слиза от коня, преди Айрис да успее да заговори. След това скочи на земята и отиде да си налее чаша кафе. Започна да говори, без да се обръща с лице към тях: — Джо ще язди след стадото, а Карлос — в началото. Айрис, ти ще яздиш с мен.
Бе се постарал да ги отдалечи максимално един от друг.
— След вечеря ще ви съобщя останалите задължения. А сега побързайте, тъй като останалите ви чакат.
— Исках да говоря с теб относно разпределението на работата — каза Айрис, раздразнена от факта, че Монти продължаваше да стои с гръб към тях. — Искам да промениш…
— Не мога да променям нищо. Ако го направя за тях, ще се наложи да променям задачите на всички останали. — Монти отпи голяма глътка кафе, изхвърли останалото и подаде чашата на Тейлър. След това се обърна към Карлос и Джо: — Какво още чакате?
— Нищо — отвърна Карлос и двамата се отдалечиха. Младият мъж се обърна към Айрис:
— Ще се върна след петнайсет минути. Ще си готова ли дотогава?
— Разбира се, но…
— Сега нямам време. Ще поговорим по-късно. — След това се отдалечи и остави Айрис побесняла от гняв.
— Винаги ли се държи по този начин? — обърна се тя към Тейлър.
— Не. Обикновено е весел и непрекъснато се шегува. Понякога дори прекалява. Никога не съм го виждал толкова сериозен, както по време на това пътуване.
— Искаш да кажеш, че е опасен като змия — подхвърли Зак, който водеше един вол, за да го впрегне към фургона.
— Не е съвсем така — каза Тейлър и прибра във фургона последните съдове и холандската фурна. Взе канчето за кафе от огъня и няколкото останали чаши. После спусна покривалото на фургона и провери дали всичко е добре вързано и опаковано. Фургонът беше готов да потегли към следващото място, което Хен бе избрал за лагеруване.
— Изненадана съм, че някой от вас все още не го е убил — рече Айрис.
— Може и да сме се опитвали, но никой не може да го надвие — отвърна Зак, докато слагаше хамута на вола.
— Монти непрекъснато спори с Джордж, но винаги изпълнява това, което му се каже — каза Тейлър.
— Не мога да повярвам! — възкликна младото момиче.
— Никой от нас не може.
— Но Монти навярно би се опълчил и срещу самия Бог.
— Може би, но не и срещу Джордж.
— Направо не мога да повярвам. Никога досега не съм срещала човек като него, човек, който винаги е убеден в правотата си.
— Не познаваш Джордж — обади се Зак.
— Да, наистина не го познавам — съгласи се девойката, — но може би ще го опозная.
— Джордж никога не злоупотребява с властта и положението си — рече Тейлър и седна, за да чака Хен, — но всичко, което той казва, се изпълнява. Монти може и да пухти като жаба, и да недоволства, но все пак му се подчинява. Не би докоснал Джордж дори и с пръст.
— Защо? — попита Айрис Не можеше да повярва, че Монти може да уважава някого чак толкова много.
— От една страна, защото Джордж е по-силен от него, а от друга, защото Роуз няма да му позволи.
— Роуз! — възкликна младото момиче. — Та тя едва стига до кръста на Монти.
— Роуз не би позволила на никого да безпокои съпруга й — рече Зак. — Тя ще стреля по Монти, ако опита да се сбие с Джордж.