— Добре. А сега трябва да изпълниш всичко, което Монти ти нареди. Знам, че той те дразни, но ние и двамата трябва да се учим от него как да се грижим за стадото.
Девойката проследи с поглед как Карлос се отдалечава от групата, като се надяваше, че думите й са го успокоили. Но когато погледна към Хен и Монти, обзе я безпокойство. Те се бяха отдалечили и тя не можеше да чува думите им, но виждаше, че се карат.
— Беше сигурна, че се карат заради нея.
— Трябва да разделим стадата и да ги оставим сами да се оправят с проклетите си крави! — вбесено извика Хен на брат си. — Ние имаме грижата само за нашите.
— Не можем да оставим Айрис сама с тези хора.
— Ти не можеш да оставиш Айрис. Аз пък мога да го направя, и още как — оставям я, без да ми мигне окото!
— Какъв лицемер си, Хен! — гневно отвърна Монти. — А иначе винаги се държиш пред жените като дяволски добро момче, любезничиш с тях, обсипваш ги с комплименти и сякаш мед ти капе от устата. Дори твърдиш, че аз съм груб и недодялан.
— Аз винаги се държа така с дамите. Но Айрис не е никаква дама.
Монти усети как гневът замъглява съзнанието му. Той и неговият брат близнак не се разбираха за много неща, но Хен никога досега не го бе вбесявал толкова много. Искаше му се да го удуши. Сграбчи Хен за ризата и силно го разтърси:
— Знам, че не харесваш Айрис, но не смей повече да говориш така за нея!
— Ще говоря каквото си искам! — изкрещя Хен.
— Няма да го направиш, защото ще ти счупя главата.
— Съвсем типично е за теб: винаги да се нахвърляш върху всекиго, който не е съгласен с мнението ти.
— А ти винаги заплашваш с убийство.
— Аз не заплашвам — уточни Хен. — Аз просто го правя.
— Това, предполагам, означава, че аз не съм чак толкова кръвожаден като теб — Монти пусна брат си и отстъпи няколко крачки, — но поне държа на думата си. Айрис ще пътува с нас и дори ще поговоря с нея да останем заедно до края на пътуването.
— Надявам се, че този край ще дойде по-скоро — отвърна Хен и оправи ризата си. — И без това тя вече ни докара прекалено много ядове.
Монти отвори уста да му възрази, но се спря. Вината не беше на Айрис, но наистина всички неприятности започнаха, когато тя се появи.
— Зная, че се безпокоиш, че няма да има достатъчно вода — рече той. — Помисли по въпроса, а аз ще се погрижа за Айрис.
— По-добре ти помисли внимателно, преди да се обвържеш съвсем с тази жена! — тросна се Хен и извика на Зак да му доведе един кон.
— Някакви неприятности ли имаш? — Айрис се приближи към Монти.
— Не. Хен просто се разгорещи. — Той погледна нагоре, към ясното небе. — Ти се моли да завали дъжд. И дано да е проливен.
И следващият ден беше горещ и задушен. Наоколо се простираха заоблени хълмове, покрити с гъста трева. Слънцето печеше от безоблачното небе и немилостиво разливаше жарта си върху изсъхналата земя. Птиците кръжаха наоколо, за да намерят малко храна, преди да са настъпили най-тежките часове на деня, когато горещината ще е станала непоносима.
В далечината се виждаха антилопи с извити рога, които гледаха към стадото, което се надигаше от земята, за да поеме дългия път на север. Мучащите крави се събраха около фургона с теленцата. Монти възнамеряваше да изминат днес колкото е възможно по-голямо разстояние.
— Днес ще пътуваме по-спокойно — каза той, като се качваше на коня. — Но следващите два-три дни ще бъдат по-трудни.
— Смяташ ли, че ще успеем да се справим? — попита Айрис. Тя имаше доверие в Монти, но беше много притеснена от опасността да изгуби стадото си.
— Ще се справим! — увери я младият мъж, преди да препусне напред.
Денят се очертаваше по-горещ от всички досега. По обед слънцето печеше както в Тексас през месец август. Монти призна пред себе си, че през последните седмици също беше голяма жега, но той сякаш едва днес забелязваше колко е горещо, защото се тревожеше дали ще има достатъчно вода. Само като помислеше за водата — и ожадняваше.
Иначе денят започна спокойно. Кравите не изглеждаха уморени и пасоха спокойно до мръкване. След това налягаха по тревата.
— Днес сме изминали около четирийсет километра — каза Монти на хората си. — Искам добре да си починете и веднага да лягате да спите, а не да дрънкате или да играете на карти! Всеки трябва да е наясно, че няма излишно време за празни приказки. След няколко дни сигурно няма да можем да спим от умора.
Предупреждението на Монти разтревожи Айрис и тя дълго време не можа да заспи. От седмици насам всяка нощ лежеше будна и мислеше как да накара Монти да се влюби в нея. Обземаше я ужас, като си помислеше, че той може да я изостави. А сега се страхуваше, че дори и неговата помощ няма да спаси стадото й от безмилостния пек.