Животните бяха уморени и раздразнени. От непрекъснатото му че не и праха, който вдигаха, Айрис получи силно главоболие. Жадните крави непрекъснато се опитваха да се отбият встрани от стадото и трябваше постоянно да ги връщат обратно. Айрис за шести път смени коня си. Някои от мъжете вече бяха използвали всичките си коне за смяна.
— Монти ни кара да бързаме прекалено много — каза Франк на Айрис на третия ден. — Половината от конете ще си подбият копитата и няма да могат да стигнат до Канадската река.
— Монти се надява, че ще открием достатъчно вода в Уошита. Според него ще можем да стигнем дотам, ако побързаме.
— Последният път, когато минавах оттам, се натъкнах на плаващи пясъци.
— Точно сега не трябва да се безпокоим за това — рече Монти, който се бе приближил към тях. — Сега най-важната ни грижа е водата.
— Ти май наистина се надяваш, че ще намерим вода — отвърна предизвикателно Франк.
— Няма значение на какво се надявам — тросна се Монти. — Отивам да проверя как се движи другото стадо — каза той и се обърна към Айрис. — Ако Хен се върне преди мен, кажи му да ме изчака.
— Нямам му доверие — промърмори Франк, след като Монти се отдалечи. — Не мисля, че този самоуверен каубой изобщо знае какво прави.
Айрис бе уморена от постоянните оплаквания на надзирателя си от Монти. Знаеше, че те се дължат на завистта и на засегнатото му самолюбие като надзирател, но с всеки изминат ден й ставаше все по-трудно да го слуша и едновременно с това да запази доверието си към Монти. Не беше сляпа, за да не забележи как умората на кравите нарастваше с всеки изминал час. Разбираше, че Монти прави всичко възможно, но не преставаше да си задава въпроса дали това е достатъчно.
— И аз се тревожа — каза тя на Франк. — Всичко, което притежавам, е това стадо. Ти самият какво би направил на мое място?
Франк се стресна от това неочаквано предизвикателство.
— Бих потърсил друг маршрут — бързо рече той и се огледа дали някой не ги е чул.
— Тъй като засега не си открил друг маршрут и знаеш много добре, че няма друг начин да опазим стадото, искам да изпълняваш всички нареждания на Монти. Всички! — повтори девойката. — Ясно ли е?
— Напълно — отвърна Франк, изненадан от заповедническия й тон. — Но може би има още нещо, за което не си помислила.
— Повечето от твоите крави са във второто стадо. Ако открием вода в някой поток, до него първи ще стигнат кравите в първото стадо. Кравите на Монти първи ще утолят жаждата си, а за твоите може и да не остане толкова вода, колкото трябва, за да се съвземат. Крайно време е да разбереш що за хитрец е този Монти Рандолф.
Младото момиче погледна към стадото. Навсякъде погледът й срещаше едно и също клеймо: клеймото на ранчо „Кръг седем“, клеймото на семейство Рандолф. А къде бяха нейните крави? Защо не бяха в първото стадо? Знаеше, че това не е случайно. Монти не би разделил стадото по този начин. Трябваше да го попита още тази вечер.
Малката група мъже около огъня изглеждаше доста весела. Играеха карти, пушеха и разговаряха оживено. Всички бяха доста мръсни. От няколко дни не се бяха бръснали и къпали, защото нямаше вода. Дрехите им бяха потънали в прах, а косите им не бяха подстригвани от два месеца.
Затова не беше за чудене, че от тях се разнасяше доста неприятна миризма.
— Тази вечер не се върнаха нито Хен, нито Монти.
— Чудя се защо Монти не се върна? — запита един от каубоите.
— Навярно е искал да вечеря в своя фургон — подхвърли едно от момчетата, което очевидно не бе харесало вечерята. — Чух, че брат му е изключителен готвач.
— Едва ли е останал само заради храната — обади се готвачът.
— Той може да преживее само със сушено бизонско месо, ако се налага.
— Съгласен съм, че сигурно има и някаква друга причина, за да не дойде, но каква ли е тя? — попита първият мъж. — Той обикновено ходи непрекъснато по петите на мис Ричмонд.
— Може би е отишъл да види какво става с другото стадо — предположи готвачът.
— Не. Монти има пълно доверие в Соления.
— Е, аз пък на него не му вярвам — обади се второто момче. — И той въобще не ми допада.
— Може би си му ядосан, защото уволни Клем.
— Нямаше право да го стори.
— Може би, но го направи.
— Мисля, че е по-добре, момчета, ако се качите на конете си — каза готвачът. — Все още нито една крава не е легнала.
Измина повече от час, преди уморените животни да налягат по тревата, но повечето от тях бяха неспокойни, защото жаждата ги измъчваше.
— В скоро време ще престанат да ни се подчиняват — предрече Франк. — Сигурен съм в това.