Никой не му отговори. С всеки изминат ден Айрис губеше вярата си, че Монти ще успее да открие вода, преди животните да измрат от жажда. Вече много трудно можеха да ги съберат и да ги накарат да легнат да спят. Отчаяни от жаждата, кравите непрекъснато се опитваха да се върнат обратно към последното място, където бяха пили вода.
— От утре ще трябва да запазим посоката на север, дори и ако трябва да ги вържем с въжета — бе казал Монти на сутринта, преди да се разделят. — Никога няма да могат да се върнат живи до Червената река.
Айрис бе капнала от умора, но когато легна, не можа да заспи. Шумът на стадото непрекъснато й напомняше, че все още не са намерили вода и че Монти още не се е върнал.
Знаеше, че той няма да я изостави. И то само защото това беше неговото стадо. Можеше да изостави нея, но никога нямаше да изостави кравите си.
— Време е за ставане. Искам да потеглим преди изгрев слънце.
Айрис се помъчи да се пребори със съня и изтощението. Усещаше крайниците си като оловни. Монти се бе върнал.
— Второто стадо е по-зле от първото — обясни той, докато девойката нахлузваше ботушите си. Беше спала с дрехите. Нямаше вода дори да измие лицето си.
— Все още не са открили нито един поток, в който да се е събрала вода поне за сто крави.
— Животните са полудели от жажда — рече Айрис.
— Тогава можеш да си представиш колко са зле кравите от второто стадо. Трябва да закараме първото стадо до някой поток и да се върнем назад, преди да сме изгубили второто стадо.
Нейното стадо!
— Но нали трябваше да стигнем до Уошита!
— Хен каза, че водата там едва ли ще стигне, за да подкараме първото стадо напред, а за второто изобщо няма да има вода.
Денят беше още по-горещ от предишните. Дори и да имаше съвсем малко вода в Уошита, щеше да бъде почти невъзможно да изкарат кравите от реката и да ги поведат през горещата и прашна равнина. Младият мъж даде заповед на каубоите да съберат животните и да потеглят…
Един час след залез слънце достигнаха Канадската река. Имаше много малко вода, но все пак щеше да остане и за второто стадо, ако то успееше да стигне дотук.
— Разпръснете ги наоколо и ме чакайте, докато доведа второто стадо — заповяда Монти на Франк и извика на един каубой да му доведе отпочинал кон.
— Къде отиваш? — попита Айрис.
— Да доведа второто стадо! — отвърна той. — Ще взема с мен половината от твоите хора.
— По дяволите, това няма да стане — възрази Франк.
— Нима шестима каубои няма да ти стигнат да задържиш стадото тук при условие, че животните не биха излезли от реката дори ако избухне пожар в прерията? — язвително попита Монти.
— Е, да де, мисля, че ще се оправя с шестима мъже — призна Франк.
— Вземи всеки, който ти трябва — намеси се девойката. — Повечето от моите крави са в онова стадо. Ще трябва и аз да дойда с теб.
Монти понечи да възрази, но внезапно промени решението си:
— Бъди готова да тръгнем след пет минути.
В първия миг Айрис не разбра защо Монти бе решил да вземе част от хората й със себе си. Едва когато се качиха на конете, тя разбра, че е подбрал всички мъже, на които нямаше доверие. Ако Франк се опиташе да открадне добитъка, нямаше да има кой да му помогне.
Девойката се запита защо ли се бе усъмнила в Монти. Всичко щеше да бъде много по-лесно, ако той бе намерил време да й обясни някои неща, но напоследък винаги се случваше така, че беше далеч от нея. Беше постъпила глупаво, като се поддаде на страховете си и на непрекъснатите подозрения на Карлос или Франк, които искаха да я накарат да престане да се доверява на Монти. А той бе единственият човек, който никога досега не я бе подвеждал.
Трябваше да го попита, трябваше да разбере.
— Защо толкова голяма част от моите крави са във второто стадо?
— Мислиш, че съм го направил нарочно ли?
— Знам, че не си. Просто се питах. — Тя не искаше да му признае, че Франк бе посял семето на съмнението в душата й. Срамуваше се да си го признае.
— При такова пътуване кравите привикват с придружителите си — обясни й той. — След известно време те сами си изработват определен ред, който спазват през целия път. Моите бичета вървят отпред, а кравите ги следват. След тях са подредени твоите.
Още едно от нейните опасения се оказа безпочвено.
Ала все още не се бе успокоила напълно. Сега, когато се сблъска с реалната възможност да изгуби стадото си, тя разбра какво означава да бъдеш напълно беззащитен. Досега не бе разбирала съвсем ясно значението на тази дума и това я изплаши до смърт. Ако изгубеше стадото, щеше да бъде съвсем безпомощна и уязвима. Нямаше гаранции нито за оцеляване на стадото й, нито за нейното собствено оцеляване.