Монти не разбираше това, а и не би могъл. Той можеше да изгуби цялото си стадо, но това нямаше да промени съдбата му. Джордж щеше да му се скара, братята му — да го нарекат глупак, но все пак щяха да му помогнат. Нямаше да се разори, защото семейството му щеше да го подкрепи.
А тя не притежаваше нищо повече. Не трябваше да постъпва толкова глупаво и да позволява на Карлос да остане с нея. Те бяха брат и сестра, но едва се познаваха. Може би в бъдеще щяха да се сближат, но той никога нямаше да остане с нея, ако тя изгуби стадото.
За нея стадото наистина означаваше всичко — в много по-голяма степен, отколкото за Монти. Със стадото се чувстваше сигурна, че ще успее да си изгради нов живот. Щеше да има пари, дом и всички щяха да я уважават.
А без него… Айрис дори не смееше да помисли какво би могло да я очаква.
Когато стигнаха до втория лагер, животните вече бяха станали.
— Те изобщо не са спали — докладва Соления.
— Ще ги оставим да пасат, докато по тревата все още има роса — каза Монти. — След това ще ги подкараме колкото се може по-бързо.
— Има ли вода в Уошита?
— Не.
— Колко има до Канадската река?
— Около деветдесет километра.
— Не съм сигурен, че можем да накараме животните да тръгнат.
— Трябва да ги накараме! Довел съм Светкавицата. Може би ще тръгнат след него.
Големият черен бик имаше бели ивици на гърба и сиви петна по корема. Начупената бяла линия по гърба, на която дължеше прякора си, започваше от дясното му рамо и достигаше до задния му крак. Айрис се страхуваше от него, а Монти се отнасяше с бика като с послушно домашно животно.
— Ние вече си имаме наш бик водач — каза Карлос.
— Светкавицата знае, че напред го очаква вода. А вашият бик водач не знае това. Той знае само, че местата с вода са останали назад.
— Ако ще тръгваме, по-добре е да не се бавим! — намеси се Хен.
Карлос съвсем не беше доволен, че се налага да работи с Монти и Хен. Айрис реши, че на брат й трябва да му се възлага повече работа и отговорности, за да се почувства по-ценен. А в компанията на Монти и Хен Карлос щеше да се чувства като обикновен работник.
— Трябва да се радваш, че дойдоха — каза Айрис, като се нали ваше думите й да го успокоят. — В този момент всяка помощ е ценна. Става въпрос както за моето, така и за твоето бъдеще.
— Поне Джо да беше тук — въздъхна Карлос.
Тя се почувства засегната, че явно за брат й беше по-важен Джо Риърдън, отколкото самата тя, но нямаше време да спори с Карлос. Животните бяха готови за път, ала не искаха да потеглят.
— Доведи Светкавицата отпред! — каза Монти на брат си. Десетина крави последваха големия черен бик, но трябваше да измине над един час, преди цялото стадо да се отправи на север. За Айрис това бе най-изтощителният ден. Животните се движеха бавно и неохотно и хората с много усилия успяваха да ги накарат да продължават напред. Краката на кравите бяха разранени, те бяха полумъртви от жажда и изоставаха заедно с малките теленца, които бяха все още живи само благодарение на майчиното мляко. Едногодишните животни трябваше да бъдат теглени с въжета. Бичетата, освирепели от горещината, понякога внезапно извиваха глави и се нахвърляха върху най-близкия ездач.
Младото момиче едва успя да избяга от рогата на една побесняла крава. Почти можеше да се закълне, че кравата е същата, която по-рано се бе опитала да я убие.
Нямаше време дори да спрат за обед. Мъжете се хранеха на седлото. Сменяха много често конете и Айрис се запита дали ще останат достатъчно свежи коне.
Привечер стигнаха до един поток, в който все още бе останала малко вода. Това донякъде успокои животните, но въпреки това те въобще не заспаха. През цялата нощ останаха на крака, бяха неспокойни и тъжно мучаха.
Мъжете останаха по конете.
— Легни да поспиш — заповяда й Монти към полунощ. — Утре ще бъде още по-зле.
— Не мога да заспя, щом всички останали са будни.
— Те са свикнали. А не би имало много полза, ако утре през целия ден трябва да треперя дали няма да припаднеш, нали?
— Не искаш ли да изпиеш една чаша кафе с мен? — обади се Соления, когато Монти се отдалечи.
— Прекалено горещо е за кафе — сопна се девойката. — А и няма защо непрекъснато да ме наглеждаш.
— Все пак някой трябва да го прави. Освен това трябва да внимаваш, защото вие с Монти непрекъснато се карате, а от това също няма никаква полза.
Чак сега Айрис разбра защо всички толкова много харесваха Соления: умееше да казва истината на хората по такъв начин, че те не можеха нито да му възразят, нито да му се разсърдят.