Освен това Айрис харесваше младият каубой. Монти се оплака, че тя му е досаждала и непрекъснато се е влачила след него, но тогава и той с удоволствие лудуваше заедно с нея. Ако го знаеше, навремето майка й навярно щеше да я заключи в стаята й. Монти неизменно се бе отнасял с нея като към по-малка сестра — нещо, което винаги я бе дразнило, дразнеше я дори и сега — но двамата доста се бяха забавлявали.
Сега обаче той бе променил изцяло отношението си към нея. Явно й беше сърдит за нещо. И причината за това не бе молбата да я заведе до Уайоминг. Монти изглеждаше като буреносен облак още откакто я видя на онова празненство. Младото момиче нямаше представа защо той коренно бе променил отношението си към нея, но си каза, че на всяка цена ще разбере.
А междувременно трябваше да замине за Уайоминг. И да измисли как да го стори. Тя дръпна поводите и бавно вкара колата в двора на къщата.
— Намери Франк и му кажи, че искам да говоря с него! — каза тя на мъжа, който се спусна, за да задържи коня й.
— Той току-що влезе в къщата, за да те търси.
— А, ето те и теб — рече високият надзирател. В този миг той излизаше от къщата, която бе по-нова и по-голяма от тази на семейство Рандолф. — Тъкмо се чудех къде си отишла.
— Кажи на хората, че искам да са на конете утре след изгрев — каза Айрис и скочи от каруцата, без да дочака надзирателят да й помогне да слезе.
— Защо? — попита Франк. Сивите му очи се присвиха и я изгледаха внимателно.
— Ще съберем добитъка. Потегляме за Уайоминг.
Ранното априлско утро бе студено и Роуз се загърна още по-плътно с шала. До нея в двуколката седеше снаха й Фърн. И двете се бяха загледали в безкрайната шир от трева и храсти.
Топлият вятър през миналата седмица бе превърнал прерията в килим от диви цветя. Ливадите бяха покрити с хиляди и хиляди метличини. Те се простираха докъдето стигаше погледът. Невидима ръка беше разпръснала макове и други пъстри цветя по хълмовете като цветни снежинки. Четиригодишните дъщери близначки на Роуз радостно припкаха наоколо и събираха цветя, за да украсят живописните си мексикански шапки. Яркото слънце обещаваше топъл ден, благоприятен за път.
От седмици насам мъжете се занимаваха с разпределянето на добитъка, както всяка година рано напролет. Бяха разделили стадото на две от двете страни на потока, на около километър от къщата. Група каубои бяха заобиколи стадото от две хиляди и петстотин говеда и повече от сто коня. Готвеха се да отпътуват за Уайоминг. Гъст облак от прах се вдигаше от тропота на десет хиляди копита.
Всички зачака сигнала за тръгване.
— Не се отдалечавайте много от двуколката! — строго каза Роуз Рандолф на дъщерите си. — Животните могат да ви сгазят.
— Но ти позволи на Уилям Хенри да отиде при стадото — оплака се Аурелия, която не желаеше нищо по-силно от това да бъде с осемгодишния си брат сред навалицата от коне и хора.
— Баща ти му позволи да отиде — поправи я Роуз. Опитваше се да не мисли за страха, който сковаваше сърцето й всеки път, когато видеше Уилям Хенри, яхнал малкото си пони в средата на стадото от буйни дългороги говеда. Джордж бе решил, че може да вземе сина си със себе си, както всяко друго момче, родено и отраснало на ранчото. Роуз се бе съгласила с него, но бе изтръпнала от страх, тъй като добре знаеше колко опасни са дългорогите говеда.
— Позволи им да отидат! — прошепна Фърн в ухото на Роуз. — Там има толкова много мъже, които ще внимават да не им се случи нищо лошо.
Роуз я погледна, Фърн бе в семейството от почти четири години и сега се шегуваше, че е дошла тук на твърде дълго гостуване, тъй като очакваше трети син не по-рано от Коледа. Роуз се опитваше да не й завижда, тъй като след близнаците тя нямаше други деца.
— Ще ви позволя да отидете, когато всичко е готово за тръгването — каза Роуз на дъщерите си. — Но не трябва да се приближавате до кравите.
— Те едва ли ще са в по-голяма опасност, отколкото би бил Медисън — снизходително се засмя Фърн. — Той не се е приближавал до крава близо десет години, но ако беше тук, щеше да бъде с другите.
— И ти не би трябвало да бъдеш тук — намръщи се Роуз.
— Едва ли ще ме откриеш отново сред кравите — засмя се снаха й. — Липсват ми фланелената риза и кожените панталони, но съм съгласна да нося рокля. Това е твърде ниска цена за щастието, което имам.
Роуз бе смаяна от промяната, която бе настъпила у Фърн. За жена, която се страхуваше да има деца и да напусне Канзас, тя учудващо бързо се бе приспособила към Чикаго и към ролята си на съпруга и майка. В момента двете й малки момченца спяха, тъй като бяха твърде малки, за да бъдат сред стадото. Ала тригодишният Медисън младши вече имаше собствено пони. Медисън старши бе построил къща край езерото Мичигън. Там имаше достатъчно земя, за да имат собствено стадо, ако поискат.