Девойката обърна коня си и видя Монти да приближава към тях с двата фургона с теленцата.
Всеки да хване по едно въже, за да теглим телетата — извика Монти, щом скочи от седлото. Той веднага започна да сваля телетата от фургона. Всеки път, когато спускаше по едно теле на земята, каубоите го ограждаха, нахлузваха едно ласо през главата на уплашеното животно и започваха да го дърпат с въжето но посока на Канадската река.
— Нали ти каза, че тези теленца няма да издържат да пътуват сами? — учудено попита Айрис.
Дори и едно новородено теле може да върви по-бързо от едно стадо, което не ще да мръдне от мястото си — отвърна той, без да спира да сваля телетата на земята. — Щом майките им не пожелаха да следват Светкавицата, може би ще последват своите рожби, особено когато малките започнат да мучат. След тях ще тръгнат и останалите дългороги говеда. — Тя си припомни нощта, когато повече от дузина крави се втурнаха след кравата, в чието теленце тя се беше препънала, и потръпна. — Нищо чудно това да се окаже единственият начин да ги заведем до водата.
Хен сваляше телетата от втория фургон. След няколко минути каубоите дърпаха на север десетина мучащи телета, вързани с въжета. Ала жалните им вопли потънаха във всеобщия шум на три хиляди ожаднели и недоволни говеда.
Стадото не се помръдна.
Монти и Хен продължаваха да свалят телетата на земята. Общият им брой надминава двайсет и пет. Телетата вече бяха повече от мъжете, затова останалите бяха вързани с въжета към двата фургона. Когато фургоните бавно потеглиха, телетата започнаха да мучат.
Стадото все още не помръдваше.
— Разпръснете ги! — заповяда Монти. — Минете в стадото!
Никой не помръдна.
— Защо не изпълняват заповедите му? — попита Айрис водача на фургона.
— Прекалено опасно е — обясни мъжът. — Ако тези дългороги говеда побеснеят — а сега не са далеч от това състояние, — човекът, който се озове в средата на стадото, ще бъде премазан.
Тя се извърна към стадото. Все още нито едно животно не бе помръднало.
— Прекалено късно е — продължи водачът на фургона. — Вече започват да се обръщат назад. — Айрис проследи погледа му и видя две крави, които преминаха зад кордона на каубоите и тръгнаха на юг. — Те ще умрат — и двете ще умрат.
Девойката безпомощно изгледа двете крави. Струваше й се невъзможно, че цялото й бъдеще можеше да рухне заради някакви си две крави, които са сбъркали посоката. Без да му мисли, тя пришпори коня си и се втурна напред. Не знаеше какво трябва да стори, но не можеше да позволи цялото стадо да с върне назад заради двете проклети крави. Все някой трябваше да ги спре!
Направи това, което бе виждала толкова пъти мъжете да правят: върна двете крави обратно в стадото. Ала успехът й бе краткотраен. Отклониха се още няколко крави от стадото.
Докато се опитваше да ги върне обратно, тя видя как Монти отвързва едно теле от фургона и го повежда към средата на стадото. Айрис за миг забрави с какво се беше заела и обърна коня си. Гледаше със свито сърце как Монти води мучащото теле все по-навътре в стадото.
Движеше се напред и рискуваше да загине под копитата на стотиците крави.
Девойката стоеше като парализирана. Това бяха нейните крави. Монти рискуваше живота си, за да спаси нейните крави! Внезапно осъзна, че с действията си тя го бе накарала да поеме този огромен риск. Той се бе опитал да я спре, но тя не го послуша и сега заради нея той се намираше сред подлуделите от жажда животни.
Ако нещо се случеше, вината щеше да бъде нейна.
Айрис забрави за кравите, забрави опасността, забрави всичко друго, освен Монти.
Пришпори коня си към най-близкия фургон с телетата. Наведе се от седлото и отвърза едно от телетата, след което го повлече с въжето към средата на стадото.
Към Монти.
След миг се оказа заобиколена от животните. Огромните им остри рога, дълги почти метър, я ужасяваха. Острите им краища можеха да разпорят корема на коня или да я убият само с едно завъртане на главата на най-близкото животно.
Ала тя не виждаше нищо, освен Монти. Ако трябва да умре, по-добре последният й миг да настъпи колкото е възможно по-скоро. В този миг Монти я видя. Стоеше неподвижен и я чакаше.
Внезапно от всички посоки каубоите започнаха да навлизат сред стадото, като дърпаха телетата с въжета. Айрис смътно осъзна, че тя и Монти вече не са сами. Той се обърна, за да я посрещне.
Погледът му не се откъсваше от нея. Айрис също обърна коня си на север.
С крайчеца на окото си забеляза някакво раздвижване в стадото зад Монти: кравите бяха тръгнали след него. Засега потеглиха само три, но Айрис изпита внезапен прилив на надежда. Огледа се назад. Тръгваха още крави — с наведени глави, без да спират да мучат. Видя и други групички от крави, които потегляха след телетата. Към тях се присъединяваха нови и нови групи и огромното море от животни се раздвижи.