Стадото потегли! Животните тръгнаха към водата. Айрис не разбра какво стана с нея, но повече не чувстваше умора. Хрумването на Монти и смелостта му да го осъществи пяха успели да спасят стадото. Тя също му бе помогнала и бе успяла да преодолее страха си.
Младата жена още не можеше да осъзнае как се бе осмелила да направи това, което тези корави мъже не бяха посмели. Тя не беше от най-смелите. Нито пък беше глупава. Постъпката й бе съвсем необичайна за нея и противоречеше на всички съвети на майка й: „Ако трябва да направиш нещо опасно, винаги можеш да намериш някой глупак, когото да накараш да го извърши вместо теб.“
Айрис знаеше защо бе постъпила така и заради кого.
Бе последвала Монти, защото го обичаше. Не можеше да постъпи другояче.
Дъждът заваля късно следобед. Отначало небето беше ясно. След половин час се изсипа пороен дъжд. Животните нямаше защо да чакат, докато достигнат до Канадската река. Можеха да утолят жаждата си в калните локви, които се образуваха в стотиците дупки из прерията. Стадото продължи без прекъсване ма север дори и след като теленцата отново бяха вкарани във фургоните. Само от време на време спираха, за да потопят муцуните си в някоя локва.
— Няма да се напият до насита дори и да нагазят до корем във вода — рече Монти. — Обаче и тези няколко глътки ще им помогнат да се възстановят.
Двамата яздеха един до друг. Дъждът се просмукваше в дрехите им, обливаше лицата им, тъй като бяха забравили да извадят мушамите си. Младият мъж се надяваше, че останалите каубои са прекалено заети, за да гледат Айрис: мокрите дрехи бяха полепнали по тялото й и очертаваха всяка извивка на прекрасното й тяло.
Заоблените й гърди изпъкваха под мократа риза. Монти усети как пулсът му се ускори, когато зърна очертанията на зърната й. Полата също прилепваше плътно към бедрата й, но не прозираше, за разлика от ризата.
Той отвърза мушамата от седлото си.
— Ето, покрий се с това — каза Монти.
— Защо? И без това вече съм мокра.
— Знам, но не искам и другите да го разберат.
Айрис погледна дрехите си, изчерви се и се усмихна, когато той наметна мушамата върху раменете й. Чувстваше се прекрасно и дори не обърна внимание на студения дъжд.
— Дори и жена като мен се надява, че един мъж може да мисли за нещо друго, освен за тялото й.
— Така е, но не и когато яздя до теб, а мокрите дрехи са впити в тялото ти.
Монти си каза, че със сигурност никога няма да разбере жените. Когато им казваш, че са красиви, те ти отвръщат, че искат да ги обичаш заради самите тях, а не заради красотата им. Ала в следващия миг, когато забравиш да споменеш за очите им, устните им, косата им или новата им рокля, те отново са недоволни. Всичко това изглеждаше доста безсмислено. Едно хубаво лице прави очите да изглеждат още по-хубави. Една елегантна рокля стои по-добре върху едно хубаво тяло. И всичко това изглежда още по-добре, ако се случи жената да е мила, умна и предана.
Айрис се оказа съвсем различна от обикновените жени. Смелата й постъпка, когато се втурна да върне кравите, го накара да погледне на нея по съвсем друг начин. Все още не можеше да се отърси от страха, който парализира съзнанието му, когато я видя да навлиза в стадото. В главата му се въртяха едновременно стотици мисли: тя беше пленително създание и той не можеше да си обясни защо досега се бе опитвал да стои надалеч от нея; бе рискувала живота си заради няколко крави; Монти никога не бе виждал толкова благородна, решителна и смела жена като нея; двамата можеха да бъдат стъпкани за миг от хилядите копита; в тази прекрасна девойката нямаше нищо от разглезената Хелън; Айрис го последва дори когато неговият брат близнак не се осмели да стори това. Явно на този свят нямаше по-желана жена за него.
Тя непрекъснато го изненадваше. Понякога вършеше грешки, но никога не се предаваше и се стараеше да не ги повтаря. Младото момиче се бе превърнало в жена, достойна за възхищение.
Не можеше да престане да мисли за нея. А това бе опасно. Това бе повече, отколкото бе в състояние да понесе. Трябваше да се раздели с нея, преди да е изгубил напълно ума си. Ала се страхуваше, че вече е твърде късно. Тя може би ще поиска да го напусне, ала той не бе сигурен, че ще й позволи да го стори.
Монти реши да подкара по-енергично стадата към Канадската река, дори и ако трябваше да пътуват нощем. Вече се приближаваха към нея, а дъждът не спираше да вали.