Айрис вдигна глава, погледна го в очите и се усмихна:
— Благодаря ти. Сега се чувствам много по-добре. — Тя се опита да се освободи от прегръдката му, но той не я пусна.
— Всъщност защо го направи?
— Вече ти казах. — Тя сведе поглед.
— Не ти вярвам!
Младото момиче отново вдигна очи и се усмихна:
— Никога няма да ми повярваш. Сигурно си мислиш, че аз съм най-изпеченият лъжец на този свят.
— Не, не мисля така. Аз никога…
— И се съмняваш във всяка моя постъпка. Дори нещо повече — винаги храниш подозрение, че аз непременно съм си наумила нещо съвсем друго. Не можеш да го отречеш, нали?
Монти с изненада разбра, че тя говореше истината. Ала сега той не я подозираше в никакви скрити помисли. Нима искаше да го убеди да постъпи според нейната воля, като използваше типичните женски оръжия? Все пак нали беше жена, а жените често прибягват до какви ли не средства само и само да постигнат целите си. Майка й, Хелън, беше известна с дарбата си в това отношение.
Обаче той не допускаше, че тя може да го лъже. Наистина не го допускаше.
— Не зная защо изрекох всичко това преди малко — Джордж би казал, че аз никога не зная какво говоря, — но нали тъкмо бях започнал да говоря, така че не обръщах внимание на думите си. Наистина обаче не мислех, че можеш да ме лъжеш. Но дори и да съм си го помислил — продължи той, — вече не мисля така.
— Защо? Нали аз съм същата жена, на която каза, че е по-добре да си се връща обратно у дома.
— Може би, но не си жената, за която те мислех.
— А за каква ме мислеше?
— Мислех, че си като майка си.
Младият мъж почувства как тя се напрегна и се отдръпна.
— Нямам желание да слушам как обиждаш майка ми! Благодаря ти за това, което направи днес. Винаги съм знаела, че ти си единственият мъж, който може да ме заведе до Уайоминг. А сега смятам да си легна. Никога досега не съм се чувствала толкова уморена.
Монти също бе уморен, но не му се спеше. Имаше нещо, което Айрис не му каза. И имаше много други неща, за които той би искал да й разкаже.
Когато на следващата сутрин Айрис се събуди, Монти бе заминал. Тя набързо изгълта закуската си и се отправи към своя фургон с провизиите, за да поговори с Франк и Карлос. След това реши да поязди.
Ала ездата не й помогна да се успокои. Върна се в лагера на братята Рандолф още по-влюбена в Монти и още по-объркана от преди.
Плъзна се от седлото и се огледа за Зак, който би трябвало да заведе коня й при останалите. Но Зак не помръдна от мястото си.
— Няма ли да дойдеш да отведеш коня ми? — изненадано попита тя.
— Не.
— Вчера го направи.
— Вчера яздеше един от нашите коне, а този е от твоите — отвърна той и посочи към ограденото място, където бяха конете на ранчото „Двойно Д“. — Ако го взема, някой може да реши, че се опитвам да го открадна.
— Никой няма да си помисли подобно нещо, щом аз съм тук.
— Цял ден търча нагоре-надолу — нацупено възрази Зак. — Ако не съм тук, когато нашите каубои се върнат, Монти ще ми откъсне главата.
— Ако не си тук, те ще си ги приберат сами — промърмори Тейлър, докато разбъркваше яденето. — Мисля, че знаят как да го направят.
— Монти няма да откъсне твоята глава, а моята — отвърна момчето.
— Нито пък твоята: нали тичаш по-бързо от него.
Зак се ухили:
— Така е, но Монти е способен да се нахвърли върху някого, когато той най-малко го очаква.
— Ще му кажа, че си го направил заради мен — помоли се Айрис. Зак я изгледа недоверчиво, като се опитваше да реши дали тя наистина има толкова голямо влияние върху брат му, че думите й да го спасят от неговия гняв.
— Май не ти се вярва, че ще мога да го убедя — рече Айрис, Смущението на момчето наистина я забавляваше.
— Няма да можеш да се оправиш с Монти. Той по принцип не обича момичета.
— Сигурно просто още не е срещнал девойка, която да му хареса.
— Не, имал е много момичета, които са му харесвали за ден-два, но после винаги му е писвало от тях. Много повече обича кравите. Защото ако ти омръзне някоя крава, можеш да я продадеш или да я заколиш и да я изядеш. А ако някоя жена ти омръзне, ще трябва да бягаш от нея чак на другия край на света.
— Отведи коня на дамата! — каза Тейлър.
— Ти не си ми господар — отвърна Зак и погледна несигурно брат си. — Джордж каза, че трябва да слушам само Монти и Хен. И Соления.
— Ако не отведеш коня на тази дама, ще срежа въжето и ще подпаля огън под опашката на този кон.
— Ще ми трябват цели два дена, докато събера конете! — подскочи Зак, шокиран от коварството на Тейлър,]