— Нима си се решил на тази стъпка, без въобще да ме попиташ? — изкрещя Айрис към Монти. Беше смутена, объркана и ядосана. Не се съмняваше, че Монти е имал причина да постъпи по този начин, но не можеше да повярва, че той си бе позволил да реши така импулсивно нещо толкова важно, и то без да говори с нея. Все пак тя плащаше на тези каубои, това бяха нейни работници. Монти нямаше право да ги прогонва от лагера.
— Ако имаш да ми казваш нещо, по-добре го кажи още сега! — процеди Монти, без да изпуска от погледа си мъжете, които събираха оскъдните си вещи.
— Липсват ли някакви говеда от моето стадо? — попита Айрис.
— Не — отговори Франк. — Нито едно.
— Тогава за какво…
— Видях го да говори с Куинс Хъниман! — обади се Монти.
Айрис гневно изгледа Франк.
— Всеки има право да разговаря с когото пожелае. — Франк започна възбудено да се оправдава.
— Не вярвам на хора, които заговорничат с крадци!
— Кой казва, че Куинс е крадец? — нервно запита Карлос.
— Аз го казвам! — натъртено отвърна Монти и се обърна към брата на Айрис.
— Видял ли го е да краде някой друг, освен теб? — продължи разпита си Карлос.
— Ако един човек е крадец, той ще продължи да краде, независимо дали ще го види само един свидетел, или стотина свидетели.
— Не мисля, че Карлос би приел единствено твоята дума — обади се Джо. Гласът му звучеше спокойно, но Айрис не можеше да потисне подозрението, че именно Джо се опитваше да раздуха скандала между намръщените мъже. Това я ядоса допълнително. Държеше го на работа единствено за да угоди на Карлос.
— Той не е длъжен повече да ме слуша — отговори Монти. — Ще напусне лагера, както всеки друг от виновниците.
— Не можеш да уволниш Карлос! — обади се Айрис, като се обърна към Монти. Не очакваше, че Монти ще включи и Карлос в групата на мъжете, които трябваше да напуснат лагера. Изведнъж я обзе страх, че ще изгуби единствения си роднина и ще остана сред съвсем непознати мъже в безкрайната прерия. — Никого не можеш да уволняваш без мое разрешение.
— Може би ще е по-разумно, ако вие двамата се поразходите до реката — предложи Соления. — Нищо чудно да искате да си поговорите за някой неща насаме, преди ние тук да приключим спора.
Айрис отвори уста, решена да откаже всякакви разходки с Монти. Искаше Карлос да разбере какво изпитва тя към него. Да остане насаме с Монти означаваше неволно да се подчини на волята му. Обаче този път девойката бе попаднала в капан, от който нямаше измъкване: щом бе дала право на Монти да ръководи нейното стадо и щом той го бе спасил с риск за живота си, сега тя му дължеше прекалено много.
Затова затвори уста и само кимна. Каквито и да бяха разногласията помежду им, надали би било уместно да ги обсъждат пред настръхналите и разгневени каубои.
Девойката не знаеше как ще се справи с един мъж, който с лекота наемаше хора на работа и със същата лекота ги изхвърляше; същевременно в главата й се въртеше само един-единствен въпрос: дали той някога е целувал друга жена по начина, по който бе целунал нея? Не можеше да събере сили, за да се впусне в гневен спор за бъдещето на Франк, когато нейното собствено бъдеще оставаше забулено в неяснота. Не знаеше как да приведе разумни доводи в подкрепа на действията на своите каубои, когато Монти само с вида си я принуждаваше да забрави за разумното мислене.
Не можеше да се съсредоточи върху трудностите около управлението на стадото, когато сърцето й стенеше за любовта, която може би никога нямаше да получи от русокосия красавец.
Нито един от двамата не продума, докато не изчезнаха от полезрението на каубоите зад гъсто прорасналите лози и храсти, които се простираха по двата бряга на реката. Едва тогава и двамата заговориха в едни глас:
— Как можа…
— Ще ти кажа аз на теб…
— Говори първо ти — въздъхна Айрис.
— От известно време насам знаех, че Куинс Хъниман върви по следите ни — обясни й Монти. — Трябваше само да го причакам, за да разбера кой се среща тайно с него.
— А защо не си ми казал? Няма да споря с теб за Франк или за Куинс, но това все пак е моето стадо, а Франк е мой надзирател. Затова съм длъжна да зная какво правят тези мъже. Направи ме на глупачка в техните очи, като си позволи да изгониш когото си решил, без въобще да ти хрумне първо да ме попиташ. Сега просто ме предизвикваш и само заради това аз ще ги върна на работа!
Тя не искаше да каже точно това. Ала нейният буен темперамент и този път й изигра лоша шега: думите й прозвучаха така рязко, сякаш нарочно искаше да му върне предизвикателството. А след като тези думи неволно се бяха изплъзнали от устата й, нейният инат нямаше да й позволи да ги отрече. За да прикрие безпокойството си, девойката откърши един клон от близкия храст и започна да го чупи с треперещите си ръце.