— Ако питаш мен, мисля, че най-добре ще е повече да не мярка пред очите ни.
— Трябва да го върнеш!
— Той сам ще се откаже, ако го накарам да върши най-тежката работа, ако го проверявам на всеки час и не спестявам упреците.
Айрис така се ядоса, че прекърши храста с откъснатия клон. Можеше да признае, че Монти знае много повече от нея за стадата, че за всичко имаше отговор, но не можеше да се примири с бруталността му, със сприхавия му характер, особено в случай, когато потърпевш се оказваше единственият неин роднина.
— Ако го направиш, заклевам се, че ще превърна в ад живот ти от тук до Уайоминг! Всяка нощ ще подплашвам стадото ти. Говедата така ще се подплашат, че няма да можеш да ги видиш, преди да изчезнат зад хоризонта.
За нейно учудване гневът изчезна от погледа му и той избухна в смях:
— Ти ставаш истинска тигрица, ако те предизвикат, нали? Добре, Айрис: Карлос може да остане, но Джо трябва да се махне!
— Джо също ще остане. Ако той си отиде, Карлос също ще и тръгне.
Веселото настроение на Монти се изпари. Може би Джордж имаше право да му казва какво трябва да прави, що се отнася до ранчото, но никоя жена не можеше да му поставя условия, дори и Роуз.
— Няма смисъл да заменяме един крадец с друг.
— Ти не знаеш със сигурност, че той е крадец. Не е откраднал нищо. — Айрис счупи клона на две, а след това го начупи на по-малки парченца.
— Познавам този тип хора.
— Това не е причина да го уволниш. Джордж ти е дал възможност да докажеш какво можеш. Защо не дадеш подобна възможност на Карлос и на Джо?
За миг си помисли, че отново е направила грешка, като спомена името на Джордж. Ала макар че Монти продължаваше да изглежда ядосан, и то толкова, че да прекърши дърво с диаметър петнайсет сантиметра, той все пак се владееше.
— Добре — каза накрая младият мъж. — Ти грешиш, но мисля, че достатъчно дълго се разправяхме. А и освен това се нуждая от хора. Обаче и двамата ще докладват на мен. И при първия случай, когато някой от тях извърши нещо без мое знание, ще трябва да си събере нещата и да се махне! Няма да се отнасям към Карлос по специален начин само защото е твой брат.
— Мисля, че е справедливо.
— Те няма да работят заедно — добави Монти. — И не ме интересува, че са били неразделни още от люлката. Не ги искам тук, а Хен — още по-малко.
— А какво ще кажеш за мен? — Девойката хвърли счупените клони. — И аз ли трябва да получавам заповеди от теб и да се подчинявам на височайшото ти благоволение да работя там, където ми кажеш?
— Не говорех за теб.
— Тогава нека да го обсъдим. Искам да знам точно къде ми е мястото. И ако към мен ще се отнасят като с наемен работник, бих искала да го знам.
— Ще пречи ли на работата, ако не ти кажа?
— Не знам. Може би е най-добре да помагам на Тейлър в готвенето.
— Нали каза, че не можеш да готвиш?
— Да, не мога. Сигурно след първата вечеря, която сготвя, няма да ти остане нито един работник. — Девойката докосна дивите лози, които се бяха увили около ствола на дървото.
— Добре тогава — усмихна се Монти. — Обещавам, че ще се съветвам с теб, преди да взема каквото и да е решение. Имай предвид, че досега не съм го правил и вероятно понякога ще забравям, но поне ще се опитам.
— Досега никога не са ме пренебрегвали — отвърна младото момиче, омаяно от усмивката му, — но ще се опитам да не се разстройвам много, ако го правиш.
— Хелън винаги се разстройваше, когато я пренебрегваха.
— Знам, че майка ми не беше идеалната жена — отвърна Айрис и се намръщи, — но ще ти бъда много благодарна, ако спреш да я критикуваш при всеки удобен случай! Няма да ти хареса, ако и аз започна да критикувам родителите ти. — Тя откъсна клонче от лозата и го хвърли в реката.
— Можеш да говориш каквото искаш за баща ми. Каквото и да кажеш, няма да бъде достатъчно лошо.
— Знаеш какво имам предвид — отвърна тя, ядосана, че Монти винаги намира отговор за всичко.
— Добре, няма да споменавам Хелън. А сега е по-добре да се връщаме. Искам Франк и хората му да се махнат колкото е възможно по-далеч оттук. Затова и не им предложих да се нахранят, преди да тръгнат. Надявам се, че ако потеглят веднага, скоро ще бъдат извън земите на индианците.
— Мислиш ли, че могат да се върнат? — Айрис бе открила едно птиче гнездо, ала то беше празно.
— Мисля, че ще се опитат да подплашат стадото. Така ще ми го върнат и ще имат възможност да отмъкнат няколко крави за себе си.
— Нали не смяташ, че те…
— Смятам! Тази вечер ние с Хен няма да си лягаме. Ако животните побягнат, най-добре ти да останеш с Тейлър. Соления и момчетата ще се погрижат за кравите. А ние с Хен ще разберем кой е подплашил животните.