— Възхищавам се от всички тук — каза Фърн. — Ще ти липсват ли?
— Да — отвърна Роуз, докато търсеше с поглед по-младите братя Рандолф. — Но би било чудесно да останем сами с Джордж.
Роуз видя как Тейлър се суети край фургона с провизиите и проверява дали всичко е опаковано както трябва, дали е завърши добре варелът с вода и дали всички инструменти са налице. Ги си спомни как Монти предпочиташе да гладува, но да не яде от храната, приготвяна от Тейлър. Сега последният бе на двайсет и две години и беше почти толкова слаб, колкото и когато бе ма тринайсет и бяха решили да го вземат за готвач по време на пътуването си. Момчето бе имало съвсем слаби възражения.
Шестнадесетгодишният Зак бе застанал до оградата и беше готов да махне прътите, когато Монти даде сигнал. Четирите години, прекарани в интернат, бяха подобрили маниерите му и граматиката му, но Роуз знаеше, че предишният Зак все още се крие зад новата му външност.
Монти бе много неспокоен и заедно с Джордж чакаше Салти да започне да прекарва стадото през потока. Джордж, който не знаеше, че Роуз го наблюдава с обожание, даваше последни наставления на по-малкия си брат. Шумното стадо вдигаше голяма глъчка и тя се напрягаше, за да чуе какво си казват двамата братя.
— Ако имаш нужда от пари, не се колебай и се свържи с Джеф — каза Джордж.
— Не мисля, че ще ми се наложи да се свързвам с когото и да било.
— И ако имаш някакви въпроси…
— Нямам. Ти вече ми даде достатъчно наставления. Ще ми стигнат за три стада! — Роуз разбираше, че Монти не умее да се въздържа. — Аз вече съм бил в Уайоминг — каза Монти и се опита да се усмихне.
— Просто исках да бъда сигурен…
— Но ти вече ми каза всичко по няколко пъти. Каза го и на Хен, и на Соления.
— Мислиш ли, че ще могат да живеят заедно, без да се дразнят един друг? — попита Фърн.
— Не — отвърна Роуз. — Те твърде много си приличат. Монти ще ми липсва. Понякога той като че ли бе най-трудният от всички братя, а понякога беше ужасно мил. Но мисля, че е време да има свой собствен дом. Може би трябваше да се отдели и да започне самостоятелно още преди две или три години.
— А защо не го е направил?
— Джордж не мислеше, че е готов.
— За мексиканската история ли говориш?
— Това е едната страна на нещата. Монти се оправя добре с кравите и с останалите каубои, но е твърде буен. Действа прибързано и никога не мисли.
— Хен ще бъде с него.
— Това няма да му помогне особено много. Хен винаги мисли за лошите неща.
— Джордж винаги ще се тревожи за братята си — рече Фърн и стисна ръката на снаха си. — Изненадана съм, че още не е дошъл в Чикаго, за да провери Медисън и мен.
— Сигурно щеше да го направи, ако Чикаго не беше толкова далеч — отвърна Роуз. И двете се засмяха. — Аз постоянно се опитвам да му обясня, че те вече са големи мъже, дори и Зак, но той все още мисли за тях като за безпомощни деца, които трябва да защитава от ужасния им баща.
— Медисън никога не споменава името на баща си — отбеляза Фърн. — Не мисля, че въобще се сеща за него.
— Ще ми се Джордж също да го забрави. Това ще се отрази добре и на отношението му към момчетата. — Тя погледна към мястото, където стояха съпругът й и Монти: — Те говорят доста дълго. Ако не тръгнат по-скоро, сигурно ще се скарат.
— Телеграфирайте ми, когато пристигнете. — Джордж погледна към двамата си по-млади братя. — Бих искал да знам, когато те тръгнат от Денвър.
— Не се безпокой — каза Монти. — Аз ще се грижа добре за тях.
— Сигурен съм, че ще го направиш, но Зак за пръв път ще отсъства толкова дълго и Роуз се тревожи дали…
— Все още смята, че трябваше да позволиш на Уилям Хенри да дойде с нас. — В действителност Монти не мислеше така, но знаеше, че думите му ще накарат Джордж да забрави тревогите си за Зак.
Очите на Джордж блеснаха развеселено:
— Знаеш, че ако Уилям Хенри тръгне, Роуз също ще тръгне с него.
Монти се намръщи:
— По-скоро бих се преместил в Чикаго, при Медисън, отколкото да пътувам с жена.
В този миг до тях достигна шума на препускащи копита, което означаваше, че Салти бе пристигнал.
— Основната част от бичетата току-що прекосиха потока. Време е да тръгваме.
Шумът беше оглушителен. Тейлър се качи във фургона с провизиите и замахна с камшика над главите на четирите силни вола, фургонът се разклати и потегли.