— И какво направи с…
— Не можеш да очакваш от мен, че ще оставя парите си на подобен тип — прекъсна го Айрис. — Откъде да знам, че няма да ги раздаде на всеки, който каже, че баща ми му е длъжник? Той ще се радва да ме види без пукната пара.
— И ти какво направи?
— Скрих парите.
— Великолепно. Но ако си ги закопала под някоя храст в Южен Тексас, това няма да ти свърши работа: парите са ти необходими сега.
— Не съм ги закопала под някакъв храст в Южен Тексас.
В главата му се зароди едно подозрение и лицето му се изопна. Защо всъщност се отнасяше с такова недоверие към нея? Та той дори не знаеше какво се кани да му каже, а вече бе готов да я обвини, че не е постъпила правилно. Всъщност той се отнасяше по-зле към нея, отколкото Джордж се бе отнасял към него самия.
А може би грешеше. Тя все пак беше жена и имаше разлика.
— Във фургона ми има скривалище. Майка ми криеше бижутата си там.
Монти я изгледа смаяно:
— Значи, когато каза, че искаш да имаш отделно място за…
— Аз преместих парите от фургона.
— И ги сложи в торбите, които закачи на седлото на коня си. Затова искаше да доведа и твоя кон.
— Не, те вече не са там — призна девойката. — Но бих искала всички да мислят, че са там.
— Струва ми се, че или съм се преуморил от работа, или съм слънчасал. Не разбирам нищо от това, което ми говориш.
— Парите са в колана, увит около кръста ми, но не искам някой да знае.
— Да не би да искаш да кажеш, че си яздила триста километра в тая пустош с всичките си пари, увити в колан около кръста ти?
— Те не са кой знае какво богатство — отвърна тя. — Имам около три хиляди долара.
Младият мъж бе напълно слисан:
— Не разбираш ли, че някои от тези мъже, които току-що изгоних, биха те убили за три хиляди долара и биха хвърлили тялото ти в реката? Ако те знаят, че имаш три хиляди долара, няма да ми остане време да се грижа за стадото: ще трябва непрекъснато да те пазя.
— Нямах друг избор.
— Имала си, ала сега няма смисъл да говорим за това. Какво точно искаш от мен?
— Искам да ти дам парите и ти да се разплатиш с мъжете.
— Тогава те ще помислят, че нося цяло съкровище, и ще ме убият.
— Всички знаят, че си богат, и няма да им направи впечатление.
— Не съм сигурен в това, но все пак не мисля, че заплатите за шест седмици ще предизвикат чак толкова голямо любопитство. Не и след като ти имаш десет пъти повече. Дай ми парите! Ще ги пазя, докато можеш да ги внесеш в някоя банка.
Той протегна ръка. Айрис неволно отстъпи назад.
— Искам парите да останат при мен!
Младият мъж се почувства така, сякаш тя му бе ударила шамар.
— Не ми ли вярваш?
— Разбира се, че ти вярвам. Бих ти дала всичко, което имам, дори и живота си.
— Но не би ми поверила парите си?
— Не е така. Не знам как да го обясня.
— Ами опитай! — Това бе заповед, а не молба.
Девойката чувстваше, че нямаше да бъде спокойна, ако даде на някого парите си. Как да му обясни това, без да го ядоса и нарани?
— Стадото и тези пари са всичко, което имам на този свят. Не мога да ти опиша какъв ужас е за мен да знам, че мога да загубя и двете. И щом цял ден съм прекарала на седлото, колкото и да съм капнала от умора, аз няма да мога да заспя, ако се тревожа и за парите си. Трябва да бъдат у мен! Ето защо не можех да се доверя на някой непознат водач. Заради това и не мога да дам парите си на никого, дори на теб.
— И така, ти искаш да накараш всички да мислят, че аз имам много пари, с което ще ме изложиш на опасност.
— Май искам прекалено много от теб, нали?
— Да.
— Ще го направиш ли? — Не можеше да разбере откъде събра смелост, за да го попита, но го стори. В момента това бе най-важното нещо за нея.
— Предполагам, че трябва да го направя — въздъхна Монти. — След това пътуване Джордж ще бъде напълно убеден, че не притежавам и капка здрав разум. Особено ако някога научи за това. Добре, преброй колкото пари ти трябват. Надявам се, че не са в едри банкноти.
— Те са в злато.
Той простена отчаяно:
— Никой разумен човек не носи със себе си злато! Все едно сама да си сложиш примка на шията.
— Никой не знае.
— Ще узнаят.
— Как?
— Не знам, но по някакъв начин подобни неща винаги излизат наяве. Преброй парите, че трябва да се връщаме по-бързо в лагера.
Девойката се смути от настойчивия погледа на Монти и сбърка в броенето. Разстрои се още повече и отново сбърка.
— По-добре дай аз да ги преброя — каза той.
— Не, това са моите пари и аз ще си ги броя! Но май ще е по-добре, ако не ме гледаш и се разходиш до реката. Като ме гледаш по този начин, ме нервираш.