След малко той се върна.
— Продължавам да мисля, че ще е по-добре, ако дадеш парите на мен — рече той, като сложи златните монети в торбата си. — Или поне ги раздели и ги сложи на различни места. Така няма да ги загубиш наведнъж.
— Ако ги разделя, няма да съм спокойна.
— Добре, прави каквото знаеш! И без това не ме слушаш.
Карлос и Джо трябваше да се заемат със задълженията си, но Карлос остана, докато Монти плащаше на каубоите, за да се увери, че Монти няма да измами Айрис. Стоеше деликатно извърнат настрани и отпиваше от чашата си с кафе, а междувременно Джо си свиваше цигара.
— Досега не съм виждал някой да плаща със злато — прошепна Джо Риърдън на Карлос, докато наблюдаваха как Монти отброяваше златните монети на Франк и останалите каубои.
— А защо не? Семейство Рандолф са много богати и могат да плащат както им се харесва.
— Така е, но не ти ли се струва доста странно да носиш със себе си злато на такова пътуване? Дори и да си от семейство Рандолф.
— Не. Защо пък да е странно?
— Никой не постъпва така. Работодателите винаги плащат в града чрез банката или някой от банката обикновено им донася парите, след като пътуването свърши. — Джо драсна клечка кибрит и запали цигарата си.
— Защо ми казваш всичко това? — попита Карлос.
Джо всмукна от цигарата и после изпусна дима от ноздрите си.
— Просто си спомних слуха за стария Рандолф: че през войната откраднал заплатите на армията. Навремето се вдигна голям шум около тази история. Някакъв стар глупак дори нападнал ранчото им и прекопал почти цялата земя, но не открил нищо.
— Ако наистина притежават злато — а аз не вярвам, че наистина е така, — имало е стотици начини да се отърват от него и да го обърнат в пари или в друга собственост.
— Така е, но може да не са го направили. Може би го крият някъде и от време на време взимат по малко.
— Защо мислиш така?
— Там, където отиваме, няма банки. Навярно мислят, че е по-лесно да носят злато.
— Господи, мразя мириса на тютюн! Не можеш ли да пушиш някъде другаде?
Джо не му обърна внимание:
— За да построят ново ранчо за няколко години, им трябват доста пари. Вероятно носят със себе си цяло състояние. Говори се, че старият Рандолф е откраднал половин милион долара.
— Дори и да имат два и половина милиона, едва ли ще ти ги дадат, ако им поискаш.
— Не, но този Монти доста си пада по сестра ти. Да предположим, че иска да се ожени за нея — ти можеш да кажеш, че не си съгласен, ако не ти даде известна част от лъскавите златни монети.
— Аз не искам Айрис да се омъжва за него. Тя каза, че ще ме направи свой надзирател. Може дори да ме направи свой съдружник в ранчото.
— Не ставай глупак! — изсъска Джо. — Можеш да си купиш дузина с парите, които можем да измъкнем. А ако имаме пари, няма защо да киснем в някое ранчо. Можем да живеем където си пожелаем, да плащаме на други да работят за нас и да нямаме грижа за нищо.
— Това, което казваш, не ми харесва.
Джо изпусна няколко колелца дим.
— Ти не си влюбен в нея, нали?
— Разбира се, че не, но…
— Тогава никакво „но“!
— А какво ще стане, ако той не пожелае да се ожени за нея?
— Тогава ти ще станеш неин надзирател, а аз ще мога да се оженя за нея.
Карлос поклати глава:
— И това не ми харесва.
— Искаш ли да й разкажа какво си правил през последните няколко години? Мислиш ли, че Рандолф ще ни остави да работим за него, ако разбере, че те издирват?
— Смяташ да ме издадеш ли?
— Никога не бих го направил, освен за твое добро — отвърна Риърдън, — а ако оставим тази възможност да ни се изплъзне, няма да е добре за теб.
— Мислиш ли, че тя ще съгласи да ти стане жена?
— Ако Монти не я иска, няма много-много да се церемоня. Освен това не възнамерявам да прекарам останалата част от живота си сред кравешки лайна. Ясно ли ти е?
— Ще си помисля за това, което ми каза, но то не ми харесва. Тя е толкова мила с мен и няма да е справедливо. А сега загаси тази цигара. Ако подпалиш тревата, Монти ще ни изгони, без много да се церемони с нас.
Джо изгледа края на цигарата си. Не му харесваше промяната в Карлос. Проклета жена! Можеше да завърти на малкия си пръст всеки мъж, когото пожелае. Добре, че той поне беше различен. Може би мисълта да се ожени за девойка като нея би накарала всеки мъж да му потекат лиги от устата, но ако можеше да я замени за злато, Джо щеше да го направи. С половин милион долара можеше да има много красиви жени.
Стъпка цигарата и се насочи към коня си.