ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Франк и хората му си тръгнаха веднага щом получиха парите. През нощта нито някой от тях, нито пък някой друг се опита да подплаши стадото. Дните се нижеха дълги, горещи и изтощителни, но стадата ежедневно напредваха към високите планини на Уайоминг. Нямаше дъжд, но пред тях, на запад, дъждовете бяха напълнили реките и потоците с достатъчно вода за цялото стадо.
Прерията постепенно отстъпваше на гористи хълмове. Чести пожари бяха унищожили дърветата в обширната равнина, само около реката и лъкатушещите потоци се виждаха отделни дървета. Зак беше напълнил кожените торби с изсушено бизонско месо, което пазеха като неприкосновен запас, тъй като през последните три години бизоните бяха безмилостно избивани.
В просторната равнина имаше низини, където намираха убежище както крадците на добитък, така и последните останали бизони. Понякога се случваше каубои от лагера да убият там някоя заблудена антилопа и да разнообразят менюто си, в което преобладаваше свинското месо и беше омръзнало на всички, въпреки усилията на Тейлър.
Един ден Монти заведе Айрис до едно по-високо хълмче и от там й показа шест стада, които се мержелееха в далечината. През последните четири години повече от шестстотин хиляди дългороги говеда бяха прекосили прерията от Абилийн, Канзас, до Браунсвил, Тексас.
Еднообразието на пътуването бе нарушено един следобед, когато се натъкнаха на около петдесетина индианци от племето команчи, повечето жени и старци, които вървяха пеша.
— Оставете ме аз да говоря с тях! — изсъска Монти. — Нека всички останали си гледат работата. Соления, потърси Хен. И никой да не стреля!
— Ще дойда с теб — обади се Айрис.
— Стой тук! Прекалено опасно е.
— Но тук е и моето стадо.
Девойката сама не разбираше много добре защо иска да го придружи. Сега бе по-уплашена дори от онзи ден, когато навлезе в стадото, теглейки телето след себе си, ала трябваше да отиде с него! Трябваше да знае какво ще стане със стадото й.
А и също с Монти.
Един индианец, който очевидно беше водач на групата, пристъпи напред и вдигна ръка. Животните пасяха, разпръснати наоколо, а каубоите яздеха отстрани.
Водачът на индианците очевидно не говореше английски и затова започна да прави знаци с ръце. Когато Монти го попита нещо на испански, той се обърна към своите хора и повика двама по-млади индианци, за да превеждат.
— Тези двамата са апахи — прошепна Монти на Айрис. — Вероятно са избягали от племето си.
— Какво иска водачът ви? — обърна се Монти на завален испански към двамата воини.
След като те преведоха въпроса на водача си, той свали наметката от раменете си и слезе от коня. Беше едър мъж със съвършени пропорции, въпреки че не бе съвсем млад. От фигурата му лъхаше гордост и достойнство. Айрис не разбираше какво означават татуировките по лицето му, но по уважението, с което се отнасяха останалите червенокожи към него, бе ясно, че пред нея стои индиански вожд.
Вождът искаше от тях говеждо месо. Каза, че тази част на прерията принадлежи към ловните полета на команчите. Каза още, че белите хора са нахлули в земите им, избили са хиляди бизони и са обрекли племето му на глад и нищета. Той винаги е искал да живее в мир с белите и затова сега в племето му са останали само жени и старци, тъй като всички по-млади бойци са се присъединили към другите племена, чиито вождове воюват с белите. Предложи на белите да ги пропусне през земите си, ако му дадат двайсет крави.
— Слез от коня — рече Монти на Айрис. — Разговорът няма да е кратък.
Той също скочи от седлото и седна на земята. Младото момиче го погледна учудено и последва примера му. Двамата апахи се настаниха срещу тях.
— С индианците не може да се разговаря бързо — обясни Монти. — Те обичат да преговарят бавно с белите.
За да покаже, че не бърза, Монти отскубна стрък трева и бавно го задъвка. Изслуша търпеливо думите на вожда и се впусна в дълъг многословен разговор, като упорито избягваше да говори за говеждото месо. Попита колко остава до форт Сил и форт Елиът и след колко дни ще стигнат до тях. След това спомена, че индианците многократно са задигали добитък от стадата им и че Великият вожд на белокожите във Вашингтон е много огорчен от това. Каза, че скотовъдите са поискали от него да изпрати войски, за да ги защити от набезите на червенокожите, които непрекъснато искат животни от стадата на белите, за да им позволят да преминават през земите на многобройните племена.
Накрая заяви, че не е длъжен да им дава нищо.
Вождът покани Монти и Айрис да посетят индианското селище, за да се убедят колко мизерно живеят.
Поканата изненада Айрис. Младото момиче нямаше желание двамата с Монти да се озоват сами сред чуждото племе, но същевременно искаше да се убеди дали индианският вожд говори истината. Освен това старците и жените не изглеждаха опасни, а и Монти беше с нея. — Нека да им дадем от нашата храна — предложи тя.