Айрис разбираше, че те говореха за незначителни неща и никой не смееше да говори за това, за което и двамата мислеха. Тя погледна с крайчеца на окото си към леглото в ъгъла.
Монти също погледна стеснително натам. Младото момиче отчаяно искаше да разбере какво мисли той в момента, но лицето му бе твърде напрегнато и тя не посмя да го попита. Не й се щеше да чуе, че не я желае.
— Не съм сигурен, че ако остана тук, ще стоя настрани от теб и няма да те докосна — промълви най-накрая Монти. — Не съм сигурен и какво щеше да се случи край онзи поток, ако не се бе появил Карлос.
По тялото й премина вълна на радост и облекчение: той я желаеше! Желаеше я толкова силно, че не бе сигурен дали ще може да се владее. Между тях се усещаше напрежение. Тя не знаеше как да му каже, че иска той да я докосва. Не искаше той да си помисли, че е лекомислено момиче, което е свикнало с мъжките ласки. Ако му кажеше, че тялото й жадуваше за неговото, сега той сигурно щеше да се зарадва, но по-късно щеше да се отвърне от нея.
— Аз ти вярвам — промълви девойката.
— Не трябва да ми вярваш.
— Ти не би ми причинил болка.
— Не, не бих те наранил за нищо на света!
Айрис се приближи към огъня, пред който бе метната една бизонска кожа, и се отпусна на нея.
— Тогава не се страхувам.
— Сигурна ли си?
— Да.
Младият мъж се отпусна до нея. Опитваше се да не се докосва до момичето. Ако тя се бе отдръпнала настрани, той може би щеше да се овладее. Или поне щеше да опита. Ала тя бе толкова близко, че той усещаше топлината на тялото й. От месеци бе измъчван от сънища, в които се любеше с Айрис.
Цялото му тяло бе изпълнено с копнеж и желание. Само при мисълта за нея почувства, че се възбужда.
Питаше се какво ли бе разказвала Хелън на дъщеря си за мъжете. Вече бе разбрал, че девойката явно не следваше сляпо съветите на майка си. Не разбираше защо Айрис го желае, но усещаше, че бе искрена.
Тя просто искаше да бъде с него.
Той също искаше да бъде с нея. Господи, колко много я желаеше! Протегна се и леко помилва бузата й с ръка. Тя не се отдръпна, нито пък отблъсна ръката му.
Всъщност младото момиче стоеше неподвижно. Айрис се чувстваше така, сякаш костите й бяха омекнали.
Изглеждаше слаба и изтощена. Хелън бе средна на ръст, с чувствено и закръглено тяло. Айрис бе по-слаба и по-фина и не притежаваше майчината съблазнителност. Докато тялото на Хелън приканваше и обещаваше наслада и насищащо удоволствие, то Айрис го караше да се чувства изпълнен с живот и ненаситно желание да я притежава отново и отново.
— Уплашена ли си? — попита Монти.
Тя стоеше неподвижно, без да каже нито дума, сякаш не дишаше.
— Не — едва чуто прошепна младото момиче.
— Искаш ли да спра?
Тя поклати отрицателно глава, а и той не мислеше, че вече би могъл да спре.
Кожата й беше толкова топла и гладка! Никога досега не бе забелязвал кожата на жените, които познаваше, нито пък се бе опитвал да сравнява Айрис с някоя от тези жени. Знаеше, че тя не прилича на нито една жена, която познаваше.
Айрис облиза сухите си устни. Стомахът й се бе свил на топка, а сърцето й ту биеше силно, ту сякаш замираше. Чувстваше се, като че ли изгаря в треска.
Мъжът, когото обичаше, искаше да се люби с нея!
Изобщо не помисли, че той може би не я обича. На нея й бяха необходими години, за да разбере, че го обича. Може би и с него щеше да се случи същото. Всички говореха, че Монти е прекалено зает с кравите, за да има време за жени. Бе прекарал по-голямата част от живота си на седлото. Всъщност никога досега не се бе интересувал от някоя жена за повече от една-две нощи. Той бе нейната първа и единствена любов. Може би тя също щеше да бъде неговата първа и единствена любов.
Обаче сега не можеше да мисли за тези неща — не и когато ръката му се плъзгаше по лицето й, а устните му се впиваха в нейните. Неговото докосване, цялото му държание показваше, че тя не бе само мимолетна прищявка за него. Защо иначе щеше да се опитва да устои на желанието да я притежава?
Виждаше, че Монти все още успява да се владее, но всичко в него бе напрегнато и сякаш всеки момент щеше да избухне. Тя знаеше, че нещо ще се случи, и чакаше. Внезапно той пое дълбоко въздух и я притисна силно към себе си. Айрис усети как в нея изчезнаха всякакви задръжки и се почувства свободна и окрилена. Вече нямаше въпроси, нямаше съмнения, че не трябва да прави това. Всичко беше както трябва. Ненадейно в главата й изплуваха откъслечни съвети и наставления, които майка й й бе давала, но тя ги пропъди. Нямаше нужда от тях, не искаше призрака на Хелън да й казва какво трябва да направи, за да накара един мъж да се чувства безпомощен.
Искаше да изпита радостта да отвърне на целувката на Монти, без да мисли доколко е била съблазнителна и дали е успяла да го подчини на волята й желанията си; не искаше да пресмята колко му е дала и колко още да му даде. Беше щастлива, защото знаеше, че той я желае и иска да я люби.