— Ще трябва ли да закусим с вожда?
— Не. — Широката му усмивка означаваше, че всичко е наред. — Ще закусим в лагера. Сигурен съм, че Тейлър ще приготви някой от странните си специалитети.
Айрис се зарадва, че веднага ще потеглят за лагера. Не й се щеше да остава повече сред индианците.
— Не бива да се оплакваш от Тейлър. Той е чудесен готвач каза тя.
— Тогава по-добре да си отвори собствен ресторант. Аз предпочитам обикновена закуска — малко пържен бекон.
В този миг наоколо се събраха десетина индианци, които ги наблюдаваха любопитно, така че младата жена се почувства неудобно. Искаше й се да се занимават с нещо друго, а не да ги зяпат. Сигурно можеха да отидат на лов — навярно все пак бе останал някой бизон или пък можеха да почистят селището си — около вигвамите бе пълно с боклуци и мръсотия.
Айрис трябваше да изтърпи още една среща с вожда на племето. Тя се закле, че ако изобщо някога се върне да живее отново в Южен Тексас, ще научи испански. Мразеше да се чувства изолирана, а точно така се чувстваше при разговора с червенокожите, тъй като не разбираше нито дума.
Видя как осем души от индианците оседлават конете си и явно се готвят да тръгнат с тях: сърцето й се сви от безпокойство.
— Нима са необходими толкова много хора, за да вземат две крави? — запита тя и посочи към воините, които ги следваха на разстояние.
Само двама от тях ще се върнат обратно с кравите — отвърна Монти. — Наех останалите шестима да ни помагат, докато стигнем до Додж.
Тя не можеше да повярва на ушите си:
— Наел си индианци? Индианци от племето команчи?
Монти се засмя. Младото момиче не разбираше какво толкова смешно има в това лагерът им да се напълни с команчи, но вече бе открила, че Монти може да се смее в най-неподходящи ситуации.
— Имам нужда от работници. Не бих могъл да намеря заместници на Франк и останалите, преди да пристигнем в Додж. А и след като сред нас има команчи, другите индианци не биха се осмелили да ни нападнат или да крадат от добитъка ни. Мисля, че Франк е все още някъде наблизо. Смятам, че видът на шестимата червенокожи ще го накара да се замисли, преди да нападне стадото ни.
Айрис знаеше, че той е прав, но не беше съвсем сигурна дали останалите каубои ще посрещнат с ентусиазъм новината, че трябва да работят заедно с команчи. Ала това си беше негова грижа. Той винаги бе казвал, че ще се грижи за всичко, и сега тя не възнамеряваше да му се меси.
— Има и още нещо — промърмори младият мъж.
Той се държеше странно, сякаш никак не му харесваше това, което трябваше да каже. Девойката изненадано го погледна. Досега не го бе виждала разколебан и в най-тежките ситуации. Запита се дали Монти не иска да й каже нещо мило, а тъй като не е свикнал на това, сигурно се чувства неловко.
— За известно време ще стоя по-далеч от теб. Това може да ти се стори малко необичайно… след последната нощ… но не искам другите да разберат и да вземат да приказват.
Докато говореше, той не я поглеждаше. Айрис никога не го бе виждала толкова притеснен.
— Мисля, че си прав. Не съм очаквала да се държиш по друг начин.
Не беше истина. Очакваше, че всичко ще бъде различно: слънцето, луната, цялата вселена. Тя се чувстваше напълно обновена, сякаш и частица не бе останала от предишната Айрис. Нищо не й изглеждаше както преди. Имаше чувството, че целият й досегашен живот е бил просто един сън и едва днес се бе събудила. За нея целият свят се бе преобърнал и всичко бе ново и непознато. Очевидно обаче за Монти нещата стояха както преда.
— Всичко, което се случи между нас, е съвсем необичайно за такова пътуване. — Монти я погледна. — Ще се постарая да не накърня репутацията ти.
Девойката не мислеше, че е останало кой знае какво от репутацията й. Ала бе готова да захвърли и него заради Монти. Но той, изглежда, нямаше такова желание и вероятно никога повече нямаше да има.
— Защо си довел всички тези индианци? — попита Зак, след като Айрис и Монти пристигнаха в лагера.
— За да ни помагат, докато стигнем до Додж. Соления, помогни им да заколят онова сакато биче, също и онази ранена крава. И без това се съмнявам, че тя би могла да стигне до Уайоминг.
— Сигурно ще ги сготвят по индиански обичай — подметна Тейлър.
Някои от мъжете изглеждаха раздразнени, но не казаха нищо.
Айрис си каза, че наистина не разбира каубоите.
Когато Хен се върна в лагера, луната вече бе изгряла.
— Къде е Монти? — попита той, докато слизаше от коня и подаваше юздите на Зак.
— Проверява колко е дълбока реката — отвърна брат му и посочи към потока, където конят на Монти газеше в буйната вода.
Хен се отправи към брат си.