— За всичко си виновен ти, ти и онази глупачка! — избухна Хен, докато правеше опити да почисти дрехите си от полепналия по тях боб.
— Не наричай Айрис глупачка! — изрева Монти. Той избърса с един пръст бузата си и след това го облиза. Вкусът му хареса.
— Няма защо да се безпокоиш. Едва ли вече ще спомена името й.
— Въпреки това се безпокоя. Ти не говориш много, но винаги казваш, когато нещо не ти е по вкуса.
— Това не те засяга, тъй като едва ли ще бъда тук, за да ме чуеш какво казвам.
Монти замръзна:
— Искаш да кажеш, че ще си тръгнеш? — Никога не си бе помислял, че Хен би могъл го изостави. Винаги се караха и се биеха, когато не бяха в съгласие помежду си, но Монти бе сигурен, че брат му никога нямаше да го изостави и ще му помогне, когато се наложи.
Думите на Хен му подействаха като удар.
— Не. Аз казах на Джордж, че ще ти помогна да закараш стадото до Уайоминг, и няма да пристъпя думата си.
— Не се притеснявай — отвърна му Монти. Почувства се дълбоко наранен, че предаността на Хен към Джордж явно бе по-силна, отколкото към собствения му брат близнак. — Аз мога да се оправя и без теб.
— Все пак оставам.
— Прави каквото щеш, кучи сине! И най-добре е да си гледаш работата. Останалото е моя грижа.
— Хубаво — отвърна Хен, — защото в противен случай пак ще се наложи да те възпитавам.
Монти все още бе ядосан, но успя да сподави желанието си отново да се нахвърли върху брат си.
„Той все пак има право — каза си Монти. — Всички знаят, че ти не си нищо друго, освен един избухлив глупак. И ще направиш добре, ако съумееш да се въздържаш. Така ще спестиш доста неприятности на всички.“
Всъщност Монти не искаше да се бие с Хен. Изобщо не искаше да се бие с никого. Искаше само да се избави от чувството за празнота вътре в себе си, което го обземаше всеки път, когато не оправдаеше очакванията на Джордж.
Никога не бе изпитвал нужда от одобрението на баща си — презираше твърде много стария негодник и не го бе грижа какво си мисли той за него, — ала с Джордж бе различно. Джордж би пожертвал собствения си успех, ако това би помогнало на Монти.
Всичко това влошаваше нещата, ала те ставаха още по-сложни заради Роуз. Защото тя се измъчваше всеки път, когато Джордж бе огорчен от братята си. Монти все още си спомняше очите й, пълни със сълзи — сълзи заради Джордж и него. По дяволите, всичко това го караше да се чувства толкова зле, че му идеше да се застреля.
Нима нещата никога нямаше да се променят?
Когато се успокои, младият мъж трябваше да признае, че се е ядосал толкова много, защото Хен бе прав. Знаеше, че присъствието на Айрис го караше да върши неща, които не би трябвало да прави, но той нищо не можеше да промени. Когато тя беше край него, той не разсъждаваше разумно.
А сега, след като се бе любил с нея, всичко щеше да бъде още по-трудно. Обикновено след нощ, прекарана с жена, той се изпълваше с енергия и нетърпение час по-скоро да се върне в ранчото — при стадото, при работата, която обичаше. Чувстваше се свободен и веднага забравяше за жената, с която се бе любил.
Ала с Айрис не беше така. Не се чувстваше освободен от нея, напротив — желаеше я още по-силно и искаше отново да бъде с нея.
Дори сега споменът за изминалата нощ бе силен и ясен. Усещането за нейното тяло, притиснато до неговото, нейният аромат бяха по-реални от всичко наоколо.
Ала имаше и още нещо. Той не мислеше за нея само като за жена, която бе утолила страстта му. За него тя винаги бе представлявала нещо особено. Така бе още когато Айрис бе малко момиченце, което винаги го следваше с обожание; така бе и след това, когато тя се превърна в красива млада жена, която го придума да я заведе до Уайоминг. Монти винаги бе искал да я предпази от злото, да бъде щастлива и спокойна, макар да се опитваше да се противопостави на това свое желание.
Осъзна, че мисли за нея много повече, отколкото за стадото. А това го плашеше. Бе престанал да смята, че тя прилича на майка си. Когато по Коледа я видя за пръв път след пет години раздяла, той реши, че тя се е превърнала в истинско копие на майка си. Ала сега бе разбрал, че Айрис е съвсем различна от Хелън.
Наистина тя се опита да го накара да направи нещо, което той не желаеше; нещо, което не беше в негов интерес; нещо, което бе от полза само за нея. Но го бе направила, защото бе твърде уплашена и безпомощна, а не защото бе жестока и безчувствена красавица.
Освен това се държа напълно честно с него. Престана да кокетира и да го ласкае, за да постигне желанието си. Сега, ако искаше нещо от него, тя просто го молеше за това. Наистина, когато не получеше това, което искаше, Айрис се ядосваше, ала не се цупеше, нито пък се опитваше да го изнуди по някакъв начин.