Младият мъж разбра, че е запленен не само от нейната физическа красота, но е започнал и да й се възхищава. Тя беше особена жена, различна от всички, които познаваше, и Монти откри, че дори бе взел да я сравнява с Роуз и Фърн. Осъзна, че иска да прекара остатъка от живота си с нея.
Тази мисъл дотолкова го стресна, че той едва не се метна на коня, за да започне незабавно разделяне на стадата. Достатъчно дълго бе наблюдавал Джордж и Медисън, та да знае, че това чувство не бе само страст или плътско желание. Ставаше нещо с мъжете, което ги обсебваше напълно, колкото и да му се съпротивляваха.
Монти не бе готов за това. Все още не можеше да мисли за нищо друго, освен за благополучното пристигане в Уайоминг и за това, как да основат ранчо заедно с Джордж. Може би после вече щеше да помисли и за своето бъдеще, но не и сега.
Ала знаеше, че колкото и да бе разстроен от чувствата си и каквито и решения да вземеше сега, те щяха да бъдат забравени в мига, в който видеше Айрис. Тази сутрин тя изглеждаше още по-хубава, отколкото през изминалата нощ. Отначало алчните погледи на мъжете, които я следяха, докато се разхождаше из лагера, го дразнеха и ядосваха. Сега, след тяхната първа нощ, тези погледи го разстройваха. Не искаше неговите работници да я гледат по този начин. Той много добре знаеше какво си мислят — той самият си мислеше същото — и това никак не му харесваше.
Обаче не беше в състояние да разреши този проблем. Не можеше да я скрие във фургона й. Не можеше и да я накара да пътува с фургона с провизиите, след като самият той бе настоявал тя да язди със стадото, за да се научи как да се грижи за добитъка. Не можеше да я изпрати и в някой хотел. Наоколо нямаше нищо, освен индиански колиби. Не можеше да каже на мъжете да не я гледат по този начин, без да стане за смях и да го помислят за по-голям глупак, отколкото сигурно вече беше в техните очи.
По дяволите, имаше толкова много последици от това, че бе позволил на Айрис да пътува с него! Ако знаеше, че ще стане така, Монти щеше да вземе мерки още първия път, когато разбра, че Айрис пътува пред него. Той щеше да я метне на гръб и да я закара обратно вкъщи, дори ако тя риташе и пищеше. Ала вече не можеше да го направи. Трябваше да се грижи за нея по време на цялото пътуване до Уайоминг.
Монти изруга. Тя бе постигнала това, което искаше, а сега той трябваше да се постарае да направи така, че да може да живее в мир със самия себе си. Хен беше прав: брат му не можеше да мисли правилно, когато бе близо до Айрис.
Трябваше да се държи колкото е възможно по-далеч от нея не само заради Хен, а и заради себе си. Хен беше най-близкият му приятел на този свят. Нищо и никой не можеше да ги раздели. Щяха да бъдат заедно, да работят заедно, да си помагат и да се грижат един за друг. По дяволите, Хен бе рискувал живота си, за да го спаси, когато онези бандити без малко щяха да го обесят! Монти сякаш още чувстваше въжето около шията си.
Трябваше да действа така, че хората му да го уважават. Изгонването на Краудер им показа, че той няма да търпи нахалниците, ала всички трябваше да работят заедно и да си помагат. Така щеше да бъде най-добре за всички. Трябваше да поговори с тях. Няколко уместни думи щяха да свършат добра работа.
А сега трябваше да помисли как да извини поведението си пред Айрис.
Девойката бе объркана и се чувстваше засегната. Нещо повече — тя беше бясна. Очакваше, че Монти ще се държи на разстояние от нея, но не бе очаквала, че той напълно ще я избягва.
От четири дена насам тя яздеше до ревящото стадо. Облаците от прах покриваха тялото й с мръсотия, а шумът бе толкова оглушителен, че тя мислеше, че ще се побърка. Тялото я болеше след всички часове, прекарани на седлото. Веднъж, когато конят й се втурна след една заблудена крава, тя едва успя да се задържи отгоре му. Краката й бяха изтръпнали, имаше мазоли по цялото тяло, а от непрестанният вятър устните й бяха напукани. Като връх на всичко Айрис бе загоряла от слънцето и приличаше на индианка. А Монти сякаш не забелязваше колко усилено работеше тя и колко много бе научила. Не й промълви нито една блага дума, дори можеше да се каже, че той въобще не разговаряше с нея.
Видя фургона си, който бе издърпан на сянка под едно дърво край потока, и си представи удобното легло, ала това бе само минутно отпускане. Миналата нощ се бяха отелили пет крави и всички бяха от нейното стадо. Знаеше, че трябва да запази живи малките теленца. Когато му каза, че ще спи край теленцата, безразличието, с което той се съгласи, я вбеси.
— Добре, но дрехите ти ще се измачкат в онази завивка — промърмори той.