Една млада жена разговаряше с Монти.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Айрис ускори крачка. Откъде се бе взела тази жена? И какво правеше тук? Досега не го бе осъзнавала, ала изведнъж почувства колко й бе липсвало женско присъствие. Чувството на изолация се бе засилило от държанието на Монти. Надяваше се, че тази жена не е просто посетител. Надяваше се, че ще остане известно време при тях.
Казвам се Айрис Ричмонд — каза тя, когато мъжете се отдръпнаха, за да й направят път. — Надявам се, че не сте изпаднали в беда.
— Била е нападната от индианците — обади се Зак.
— Били сте нападната от индианци! — възкликна Айрис.
— Казвам се Бети Крейн. Нападнаха ме индианци от племето команчи — каза жената с мек южен акцент. — Те убиха съпруга ми, взеха всичко, което имахме, и ме оставиха да умра.
Айрис бързо погледна към Монти. Те бяха прекарали една нощ в индианско селище. Как можеше индианците да се отнесат така любезно с тях, а в същото време да убият съпруга на тази жена?
— Има различни групи от команчи — обясни Монти. — Някои от тях са враждебно настроени и искат да изгонят белите хора от земите си.
Девойката си спомни, че вождът на команчите, при когото бяха останали да нощуват, им бе казал, че много от неговите воини са се присъединили към други групи от племето си. Тя се запита дали синът на някоя от индианките, които бяха приготвили вечерята им, не бе убил съпруга на тази жена.
Радвам се, че сте попаднали при нас — рече младото момиче, като се опитваше да прогони зловещите картини от главата си. — Вече няма защо да се страхувате.
— Наистина се чувствам в безопасност — отвърна Бети и погледна към Монти. — Мистър Рандолф бе толкова любезен и ми предложи помощта си да ме заведе, ако искам, дори до Чайен.
Сякаш нещо прободе в сърцето Айрис и усмивката й помръкна. Двете с Бети се намираха в различно положение, но тя изпита болка при мисълта, че Монти веднага бе предложил помощта си на тази непозната, докато самата тя трябваше дълго да го моли за това. Не бе забравила и колко силно Монти желаеше да се отърве от нея. Отношението му към тази жена също бе особено. Той разговаряше с нея, сякаш тя му беше майка или леля.
— Все пак успяхте ли да спасите нещо от индианците? — запита Айрис, като се чудеше защо Монти се държи с нея по съвсем различен начин.
— Не, нищо — отвърна нещастната жена. — Взеха всичко, което можеше да им послужи, а след това подпалиха фургона ни. Дори взеха мулетата ни. Навярно са ги заклали и са ги изяли.
Айрис не харесваше мулетата — те бяха грозни и опърничави. Ала не смяташе, че дори и най-упоритото муле заслужава да бъде изядено.
След това си спомни изгладнелите индиански жени и деца. Те щяха да ядат всичко само и само да оцелеят.
— Мисис Крейн иска да отиде в Додж — обърна се Монти към Айрис.
— Моля, наричайте ме Бети. Предполагам, че ще мога да бъда полезна с нещо — каза младата жена на Айрис. — След всичко, което се случи, не бих искала да живея извън града.
— Не те упреквам за това — отвърна Айрис. — Ако подобно нещо се бе случило с мен, сигурно щях да хукна да бягам и нямаше да спра, преди да стигна Мисисипи. — Тя поведе Бети Крейн към огъня. — Сигурно си гладувала. Ще се почувстваш много по-добре, след като хапнеш нещо топло. Тейлър е изключителен готвач.
— Благодаря, но не мога просто да седя и да не правя нищо.
— По-добре е да си починеш. Толкова дълго си вървяла пеша, сигурно краката ти са съвсем изранени.
— Нямаме какво да ви предложим за сядане, мем — рече Монти. — Продадох всички столове на Айрис във форт Уърт. Но момчетата ще ви намерят някой дънер. Има много край езерото.
— Не искам да ви бъда в тежест — отвърна Бети. — Не се притеснявайте за мен.
Едва бе казала това, и половината от мъжете скочиха и се втурнаха към езерото. Айрис чу как сноват из храстите, за да търсят подходящ дънер.
— Това изобщо не ни притеснява, мем — заяви Монти. — Ние ще бъдем щастливи да се погрижим за вас.
Младият мъж замлъкна. Изглежда, искаше да каже още нещо, но се смущаваше да продължи. Айрис беше изненадана. Никога досега той не се бе притеснявал да й каже каквото и да било.
— Не искам да ви причинявам мъка, мем, но трябва да знам къде точно се намирахте, когато червенокожите ви нападнаха. Искам да погреба съпруга ви.
— Не бих ви позволила да направите това! — отвърна Бети и в очите й проблесна страх. — Те може би са още наблизо.
— Индианците, които нападат и ограбват белите, обикновено не стоят на едно място. Ала за всеки случай ще взема със себе си двама от команчите, които работят за нас. Не мисля, че при това положение ще ни нападнат.