Ако трябваше искрено да опише характера си, Айрис не би казала, че е самопожертвувателна персона, макар че бе великодушна, щедра, любезна и винаги с желание помагаше на всеки, който се нуждаеше от нея. И при никакви обстоятелства не би казала, че е ревнива жена. Поне досега никога не бе имала причина да проявява ревност — винаги тя се бе оказвала в центъра на вниманието.
Обаче докато гледаше как Монти се суети около дънера, който мъжете донесоха, докато го нагласи така, че на Бети да й е удобно, как го чисти от листни въшки и го оглажда, а през това време старателно описва на младата жена пътя, който трябва да изминат, Айрис усети как демонът на ревността завладява сърцето й. Това беше толкова неочаквано и непознато чувство, че дори в първия момент не се сети, че ревнува, докато една мисъл не обзе съзнанието й.
Защо Монти не се отнасяше по този начин към нея?
Тази вечер Монти не отиде да провери дали със стадото всичко е наред. Като че ли не се интересуваше от нищо друго, освен да седи до мисис Крейн и да разговаря с нея. Той се държеше много мило и бе изключително обаятелен събеседник.
Когато мисис Крейн отиде да напълни отново чинията на Монти и да му донесе горещо кафе, Айрис прехапа устни. Никога не й бе идвало на ум да попита Монти дали да му донесе още нещо за ядене или да напълни чашата му с прясно кафе. Той го бе правил за нея, и то не един път, а тя го бе приемала като нещо съвсем естествено. Сега разбираше, че не е било чак толкова естествено. Хелън бе обучила слугите си да следят непрекъснато от какво се нуждаят тя или дъщеря й и да им го носят начаса. Без да го осъзнава, Айрис очакваше и всички останали да вършат същото.
Докато Бети Крейн подаваше пълните чинии на всеки един от мъжете, благодареше им, че се бяха погрижили да й създадат удобство, и ги уверяваше, че ще направи всичко възможно, за да не им бъде в тежест, Айрис разбра, че Бети е съвсем различен тип жена, чието отношение към мъжете не се определя от парите или от красотата им.
Никой не би казал, че Бети е красавица. Може би щеше да изглежда по-добре, дори хубава, след като се наспеше и се изкъпеше и си сложеше хубава рокля, ала и тогава щеше да си остане съвсем обикновена жена. Сигурно не беше много по-възрастна от Айрис, но изпитанията, които бе преживяла, бяха оставили на лицето й отпечатък, който почивката и добрата храна нямаше да могат напълно да изтрият. В нея нямаше нищо съблазнително. Беше дребничка, слабичка, с плоски гърди, но се движеше много грациозно. Гласът й бе мек и нежен като милувка.
„Аз също съм южнячка“ — помисли си Айрис. Ала тя усещаше, че има разлика между нея и Бети, разлика, която мъжете веднага бяха почувствали. Нито един от тях не й бе предложил нито веднъж да й донесе дънер, на който да седне. Защо?
Тези мисли отлетяха, когато Монти дойде и се настани до нея. Сърцето й започна да бие по-бързо. Каза си, че трябва да бъде спокойна, дори да се държи студено с него. Нямаше намерение да му показва колко й бе липсвал. Не искаше той да узнае, че тя непрекъснато мислеше за него.
Обаче не можеше да се владее много добре. Монти нехайно се бе отпуснал в краката й, ала присъствието му бе достатъчно, за да й стане горещо. Навярно той просто не подозираше колко бе привлекателен. Само мисълта за дългите му стройни крака и широките му рамене я караше да потръпва. Силните му ръце, които можеха да повалят голямо биче на земята, бяха способни да я прекършат без всякакво усилие.
Гордата му стойка я пленяваше, а сигурността, която излъчваше, успокояваше душата й. Ако една жена имаше Монти като закрилник, целият свят щеше да бъде в краката й.
— Може би ще трябва да дадеш на заем някоя от твоите рокли на мисис Крейн — тихо рече той. — Тази, с която е облечена, съвсем ще се разпадне.
Първото изречение, което й казваше от толкова дни и което не се отнасяше за кравите, бе за друга жена! Разочарованието на Айрис бе толкова силно, че тя усети почти физическа болка. Ала сега не биваше да мисли за това. Трябваше да помогнат на Бети.
— Тя е доста по-дребна от мен.
— Може би ще съумее да си преправи някоя от роклите ти: изглежда ми доста способна жена. Ще й дам моето одеяло да се завие, но не знам какво да й предложа за възглавница.
Младото момиче едва се въздържа да не каже нещо язвително. Бети Крейн наистина й беше симпатична. Знаеше какво е да останеш сам на този свят, да загубиш семейството и близките си, и знаеше как се чувства младата жена. Ала не можеше да потисне ревността, която се надигна в гърдите й. Монти никога не се бе тревожил, че тя няма възглавница.