Той се изправи:
— Не ми се иска да тръгвам, но трябва да проверя другото стадо. Ти можеш за час-два да се погрижиш за нея, нали? Ще се върна, за да проверя дали всичко е наред и дали тя се е настанила удобно.
И си тръгна. Просто така. След като се бяха любили, а след това почти седмица не бе разговарял с нея, той изчезна в нощта и единствената му грижа бяха кравите и тази непозната жена.
Очите на Айрис се напълниха със сълзи. Никога не се бе чувствала толкова нещастна и никому ненужна. Монти не само очакваше тя да бъде любезна с Бети и да се грижи за нея — тя, Айрис, която никога досега не се бе грижила сама за себе си; той очакваше тя да даде на непозната жена дори някои от дрехите си и да й позволи да ги преправи.
Ала сълзите не бяха нито заради дрехите, нито заради Бети. Тя плачеше заради Монти. Винаги причина за нейното нещастие беше Монти. Той се безпокоеше за износената рокля на Бети Крейн, но не забелязваше, че самоуважението на Айрис бе разбито на пух и прах. Смяташе да рискува живота си, за да погребе съпруга на Бети Крейн, а не забелязваше, че Айрис умираше от любов по него.
Дори можеше да се каже, че той въобще не я забелязваше.
Бети се приближи и седна до нея.
— Не искам да те безпокоя — започна Бети, — но се чудех дали…
— Аз нямам много рокли — прекъсна я Айрис, като се надяваше, че може да извини сълзите в очите си с дима от огъня, — но можеш да си избереш която ти хареса.
— Не става въпрос за това. Вие ми осигурявате храна и закрила — не се нуждая от нищо повече. Просто се питах дали мога да помогна с нещо. Не искам да ви бъда в тежест, искам да върша нещо. Не мога да яздя и няма да мога да бъда много полезна при животните.
Най-после се оказа, че само Айрис умееше нещо!
— Това няма да е необходимо — отвърна Айрис. — Всъщност мъжете предпочитат и аз да стоя в лагера, където е по-безопасно, но аз трябва да върша нещо.
— Страхувам се, че не се чувствам много удобно в тази част на страната — призна жената. — Всичко тук ме плаши, хората са толкова жестоки. Съгласих се да дойда в Тексас, защото Дейвид искаше. Поради същата причина се съгласих да отида и в Канзас.
— И какво смяташ да правиш сега? — попита Айрис.
— Не знам. Аз нямам дом и няма къде да отида.
Сърцето на Айрис се сви от мъка. Беше много лошо и дребнаво от нейна страна да ревнува от тази нещастна жена, която заслужаваше да бъдат мили и внимателни към нея.
— Можеш да останеш с нас колкото искаш — увери я девойката и се изправи на крака. Бети също се изправи. — Ако искаш, можеш да дойдеш в Уайоминг с мен. Аз смятам да създам собствено ранчо там и не ми се иска да живея сама.
— Сигурно не искаш да кажеш, че ще живееш съвсем сама в такова диво място, нали?
— Исках да кажа, че ще ми липсва женска компания. Моят брат ще бъде надзирател. Мъжете са полезни, но не винаги са добри компаньони.
— Знам — съгласи се Бети. — Дейвид беше типичен пример в това отношение. Бедничкият, той така и не разбра, че аз се нуждаех от него самия, а не от повече пари.
„Също като Монти — помисли си Айрис. — И той нищо не разбира.“
— А сега да идем да ти намерим място за спане.
Монти се изкачи с коня си на близкото възвишение. Стадото се бе разпръснало на десетки километри сред девствената прерия. Такава гледка не можеше да се види дори и в Тексас.
След два дни щяха да напуснат земите на индианците и вече нямаше защо да се страхуват от нападенията на червенокожите. Най-опасната част от пътешествието остана зад гърба им. Предстоеше им дълго и монотонно пътуване през Канзас и Небраска до планините на Уайоминг. Време беше да съберат двете половини на стадото. Трева и вода имаше в изобилие и сега всичко щеше да бъде много по-лесно.
Мислите на Монти отново се насочиха към Айрис. Той я избягваше и прикриваше чувствата си от околните, но това не намаляваше желанието му към нея. След пристигането на Бети нещата още повече се усложниха.
Той чувстваше дълбоко съпричастие към нещастието на Бети. Тя беше една крехка и мила жена, която се нуждаеше от помощ и закрила. Младият мъж щеше да направи всичко възможно, за да й помогне, дори рискуваше живота си, за да погребе съпруга й. Бе сигурен, че всеки друг би направил същото за неговата съпруга.
Той бе напълно шокиран, когато разбра, че неволно бе започнал да сравнява Бети и Айрис. Не искаше да стига дотам, но не можеше да го избегне. Двете жени бяха съвсем различни Всеки разумен мъж би искал да има съпруга като Бети. Тя бе спокойна, сръчна, с радост се залавяше за всякаква работа и беше достатъчно привлекателна, за да накара всеки мъж да я желае.
А пък Айрис беше всичко, което един разумен мъж би трябвало да избягва. Тя беше своенравна, прекалено горда, за да се вслушва в нечии съвети, не умееше да върши дори най-простата къщна работа и бе толкова красива, че можеше да накара всеки мъж да си изгуби ума по нея.