Той бе убедил самия себе си, че нейната пълна неподготвеност за живота в Уайоминг го бе накарала да й помогне, а всъщност красотата й така го бе омаяла, че той бе загубил всякаква представа за действителността. Може би наистина имаше навика първо да действа, а след това да мисли, ала все пак бе достатъчно разумен, за да прецени, че не може да се ожени за жена, която изобщо не бе подходяща за съпруга на ранчеро. Самата мисъл за това го ужаси.
Младият мъж никога не бе искал да бъде нещо друго, освен ранчеро. Ранчото бе неговият живот, а и само това умееше да върши — да се грижи добре за животните. В града щеше да полудее, дори и в малък град. Обичаше свободата, откритите пространства и простия живот.
Айрис беше негова противоположност. Тя яздеше със стадото и спеше на земята, защото бе принудена да го прави. Тя отиваше в Уайоминг, защото нямаше друг избор. Почти нищо не разбираше от скотовъдство и имаше слаба представа как трябва да се поддържа една къща. Мъжът, който щеше да се ожени за нея, трябваше да наеме цяла армия слуги.
Мъжът, който щеше да се ожени за нея, трябваше да живее в града.
Той разбираше, че Бети Крейн е точно жената, която му бе необходима и която щеше да се грижи отлично за дома му, но не можеше да промени чувствата си. Беше луд по Айрис.
Дали наистина я обичаше?
Монти не знаеше отговора на този въпрос. Никога досега не бе харесвал достатъчно много една жена, за да си задава подобни въпроси. Дълги години бе мечтал да се отдели от Джордж, но сега му се искаше неговият брат да е тук и да може да си поговори с него. Джордж също беше луд по Роуз. Понякога Монти си мислеше, че най-големият му брат е прекалено увлечен но Роуз, но Джордж винаги успяваше да се владее и да действа разумно. Изглежда, любовта му към Роуз чудесно се вместваше във всичко, което той искаше от живота.
Замисли се за Медисън. Трудно му беше да си представи, че Фърн ще изостави малкото си ранчо в Тексас, с което бе свикнала, за да го замени с представителен дом в Чикаго. Ала го бе направила. Може би Айрис също щеше да се промени.
Обаче това означаваше да се откаже от удобствата и спокойния живот заради едно трудно съществуване, изпълнено с работа и може би с лишения.
Монти изруга и смушка коня си. Цяла седмица бе разговарял сам със себе си и не бе намерил никакво разрешение. Бе решил да стои по-надалеч от Айрис, докато пристигнат в Додж. Там щеше да й намери водач, щеше да раздели стадата и щеше да я остави да пътува без него. Щеше да страда, когато тя си отидеше, но и сега бе страдал през цялата седмица. По-добре да страда веднъж, отколкото непрекъснато да се терзае и измъчва.
Ала появата на Бети Крейн го накара да се замисли за чувствата си към Айрис и тяхната сила го изплаши.
Разговорът му тази вечер с нея и близостта й напълно разрушиха всичките му разумни решения. Нямаше никакво значение, че Айрис бе опасна жена и не бе подходяща за него. Той беше луд по нея!
Отново смушка коня си и препусна в бесен галоп. Трябваше да се върне по-бързо в лагера. Ако продължаваше да мисли за Айрис, щеше да извърши нещо безразсъдно.
Бети Крейн бе направила понички. Когато докараха и второто стадо, фургонът с провизиите все още бе на старото си място. А само там Бети би могла да приготви поничките. Айрис не можеше да си представи как би ги приготвила да лагерния огън. Не знаеше как Бети бе успяла да убеди Тейлър да й разреши да използва фурната му, но те бяха там — в чинии, пълни със златистокафяви понички. Навярно нямаше нищо друго на този свят, което каубоите да обичаха повече от поничките.
Мъжете направо полудяха от радост.
— Не трябваше да ни казваш за поничките — рече Монти и натъпка две понички в устата си. Айрис се запита как ги събра. — Сега ще си развалим вечерята.
— Аз не съм направила толкова много понички — отвърна Бети и отмести чинията настрани, за да не може Монти да я достигне. — На всеки се падат само по две понички.
— Аз съм надзирател на две стада и ми се полага двойна порция — заяви той.
Младата жена се засмя и му подаде чинията:
— Обзалагам се, че когато си бил малък, си бил много палаво дете и си създавал на хората доста ядове.
— Той все още ги създава — обади се Зак и грабна една голяма поничка. — И винаги успява да се измъкне, защото е много голям и ловък! — продължи момчето и отскочи настрани, за да не може брат му да го достигне.
— Брат ти бе много мил с мен и ми позволи да пътувам с вас — усмихна се Бети. — Сигурно никак не е лесно да се грижиш за толкова много животни, а сега — и за още една жена.