— Това никак не ме затруднява. — Младият мъж галантно се усмихна.
Айрис поиска да го цапне и да изтрие тази глупава усмивка от лицето му. А какви неща бе казал на нея! Надяваше се да се задави с тази поничка.
Ала Бети им бе приготвила и друга изненада. По някакъв начин бе успяла да издои една крава. След това бе претърсила храстите край потока и бе открила гнездо, пълно с яйца. Бе успяла да отдели сметана от млякото и бе опекла торта. Младата жена бе направила нещо като конфитюр от плодове и стафиди, който бе поставила между отделните пластове на тортата. Мъжете направо изпаднаха във възторг.
Тя бе намерила време да се изкъпе, да измие косата си и да преправи една от роклите на Айрис. Наистина изглеждаше много мила и хубава. По време на вечерята тя непрекъснато им пълнеше чиниите и подаваше каната с кафето. Айрис никога досега не се бе чувствала толкова безполезна и незначителна. Струваше й се, че вижда пред себе си едно копие на съвършената Роуз.
Ала не можеше да упреква мъжете, че се престарават в усилията си да се харесат на Бети, която вече знаеше имената на повечето от тях, винаги имаше какво да каже на всекиго, усмихваше им се мило и се държеше така, сякаш не беше направила нищо особено.
— Трябва да им се отплатя по някакъв начин за неприятностите, които им причинявам — сподели по-късно младата жена с Айрис. — Аз нямам никакви пари, но знам колко много мъжете обичат сладкото.
Обяснението на Бети я накара да се почувства още по-зле. Тя изобщо не бе помислила да се извини на който и да било за неприятностите, които бе причинила, най-малкото пък на Монти. А тя беше причинила много повече неприятности от Бети Крейн.
„И какво очакваш, след като можеш само да мигаш с дългите си мигли, да въртиш бедра и да изглеждаш красива?“
Младото момиче никога не се бе чувствало толкова отвратително. Как можеше да очаква, че Монти или някой от останалите мъже ще се влюби в нея? Нямаше нищо, заради което да си заслужаваше да я обичат. Винаги досега бе имала пари, положение в обществото и красота. Докато беше богата наследница, всички я обичаха и уважаваха. Ала след като загуби парите, загуби и любовта, и уважението.
Тя мислеше, че красотата ще й осигури всичко, но макар че Монти бе увлечен по нея, той не бе влюбен. А що се отнася за Хен… Тя дори не искаше да мисли какво е отношението на Хен към нея.
След това се бе появила Бети Крейн — съвсем обикновената Бети Крейн, която нямаше нищо друго, освен дрехите на гърба си — и всички се опитваха да й доставят удоволствие и искаха да я зарадват.
Е, Айрис бе получила един горчив урок. Тя не искаше да бъде такава жена, каквато майка й бе искала да бъде. Не искаше да прекара живота си в опити да очарова мъжете, да флиртува с тях и да ги предизвиква, за да ги накара да й купуват бижута, дрехи и всичко, което би пожелала. Не искаше мъжете да се въртят около нея само защото е красива.
Искаше да прилича на Бети. Искаше хората да я харесват заради самата нея. Но какво имаше тя, за да ги накара да я харесват? Тя не знаеше как да се приближи към един мъж. Винаги бе очаквала, че мъжете ще я преследват. Майка й я бе научила да мисли за мъжете като за врагове, да играе с тях на котка и мишка, но никога да не ги смята за приятели. Очакваше мъжете да се грижат за нея и изобщо не си бе представяла, че тя ще готви или ще се върши друга домакинска работа. Никога досега не бе правила нищо за никого, а само за себе си.
Девойката въздъхна. Как бе успяла да стане на деветнайсет години и чак сега да осъзнае всичко това? Та тя беше само част от това, което трябваше да представлява една истинска жена. Сега трябваше да се научи и на останалото, а Бети Крейн беше отличен учител.
— Не ми е приятно отново да съм с всички тези Рандолф, но се радвам да те видя. — Младото момиче вдигна поглед и видя Карлос, който й се усмихваше. — Едвам издържах. Джо ми каза същото — продължи Карлос и седна до нея.
— Сигурно се радваш, че го виждаш отново.
— Да. Аз свикнах със Соления и го опознах по-добре — той е отличен стрелец и не е лош човек, — но винаги е приятно да си с приятелите си.
Приятелите. Айрис осъзна, че не бе имала приятели. Единственият човек, на когото можеше да разчита, бе Монти, а и тя насила бе изтръгнала закрилата му.
— Откъде се появи тя? — попита брат й и посочи към Бети. — Изглежда прекалено елегантно облечена за този лагер.
— Това е една от моите рокли. Индианците са убили съпруга й и са взели всичко, което е имала.
— Какво нещастие! — Карлос погледна съчувствено към Бети. — Изглежда свястна жена. Къде отива?