— Е, и аз не можах да намеря регистрация на раждането й. Никой не знае на колко години е. Родителите й са Йоханес Токенер и Джейн Лийф. Лийф е била президент на „Арко“ до смъртта си при злополука на Фобос през 2289-а. След година Холмс се преместила на Серес. С наследството си основала фирма за корабостроене, минни разработки и изследвания. Получила патенти за няколко пречиствателни инсталации, които се използват широко в юпитерианските колонии. В периода между 2290-а и 2460-а, когато на Титан бил основан Съветът на външните планети, тя се превърнала в може би най-големия предприемач в този район. Знам в общи линии житейската й история. Въпросът ми е — може ли някой от вас да я обясни?
— Добър нюх за бизнес — предложи Андрю.
— Абсолютно безмилостна кучка — натърти Ейприл.
— Не, просто я бива в бизнеса — настоя Андрю. — Страхотна изобретателност проявила в добива на астероидните находища. Откривала преди конкурентите си метални руди, от които имало недостиг на Земята. И аз съм бил миньор, затова съм се наслушал за нея. Тя е легенда. Нали по едно време мислели, че вече няма откъде да намерят манган? Извлекли с драги дори късовете от океанското дъно на Земята, а с отдалечаването от Слънцето тежките метали се срещат все по-рядко. Но точно през 70-те на ХХIII век „Юпитериански метали“ на Холмс доставила хиляди тонове манганов концентрат. Все едно ги вадила като зайци от шапката си. Дори само това стигало да я направи мултимилиардерка.
— А после е могла да остави всичко на гравитацията — подсказах аз.
— Моля?
— По-прозорливите познавачи на финансите забелязват, че макар парите да са абстрактна идея, поведението им е, като че имат собствена маса. Икономическите закони наподобяват физическите. Натрупаните у всеки пари са като небесно тяло, тоест оказват влияние на всички останали тела. Колкото повече пари имаш, толкова по-силно е притеглянето им — те лесно привличат още пари. Повечето от нас имат жалки астероидчета. Но някои са събрали цели финансови звезди и понякога те — като при Холмс — достигат своята „граница на Чандрасекхар“ и се превръщат в черни дупки на икономиката. Припарят ли пари близо до Холмс, просто биват засмукани. И нейните дъщерни корпорации вече приличат на невидимата маса на Вселената по гравитационното си въздействие.
Андрю и Илейн се разсмяха, останалите ме зяпнаха.
— Едмонд, много си щур днес — каза Илейн. — Но времето ни пак свърши и аз трябва да бързам за работа.
Тя беше барманка.
— Не, довърши историята!
— Следващия път — обещах им аз. — Добре… ще ви дам домашна работа. Съберете някаква информация за Карълайн Холмс. Да видим какво ще откриете.
Илейн и Ейприл си тръгнаха, а ние с Андрю и Шон се настанихме по-удобно за сериозно пиене и още по-сериозна дискусия.
По време на семинара имах малко повече пари от обикновено, дори след като си върнах дълговете на Юмрука. Една вечер се помотах с някои от местните хора в търсене на развлечения, но реших накрая да предприема едно пътешествие на духа. Влязох в най-близкия център и си платих за три часа пълна сетивна изолация.
Свалих си дрехите в съблекалнята и слязох в една от малките камери. Служителят сложи на лявата ми китка лепенка с наркотици и ми помогна да легна в топлата вана.
Усещах се почти в безтегловност. Светлините угаснаха. Пълен мрак, без звуци, миризми, а и температурата на водата беше почти като на тялото ми. Струваше ми се, че от мен остана само съзнанието. Почивах си.
Както винаги, първите халюцинации бяха звукови. Далечна тиха музика, сякаш се намирах в огромна пещера. За кой ли път си помислих, че ако успея да запомня тези мелодии, ще стана велик композитор. После шепот на много гласове наблизо. Съсредоточих се и започнах да чувам нещо като бъбренето на публиката, преди да се вдигне завесата.
В периферното ми зрение заподскачаха светлинки. Нещо се изпречи и ги закри. Нисичка фигура, може би на човек.
— Ей? — подвикнах любопитно.
Дълго се носех незнайно къде, целият пулсирах в ритъма на сърцето си, а гласовете шепнеха неразбираемо…
Дребната фигура ме доближи и каза:
— Мисля, че се страхуваш.
— Не се боя от нищо — изрекох, обзет от внезапен пристъп на истински ужас.
Глупаво е да си говориш сам, повторих си пак. Но фигурата стоеше пред мен. Странните светулки кръжаха наоколо и осветяваха за миг лицето на човека. Беше жена. Източено лице, кестенява коса, кафяви очи.
Бях я виждал и преди.