— Кажете ми — заповедно изрече Холмс, — вярно ли е, че Хялмар Недерланд е ваш прадядо?
Лицето й изглеждаше огромно над мен. Отговорих с нежелание:
— Да…
— Странно — промълви тя.
Косата й бе вързана на тила в сложен кок (какъвто често си правеше майка ми). Носеше по три-четири обици на всяко ухо, веждите й бяха оскубани до тънички дъги. Гледаше през един прозорец към Слънцето.
— Странно ли? — промърморих, макар че не исках да казвам нищо.
— Да — натърти тя с изострен от гняв глас. — Странно е колко много работа сте свършил и ако теорията ви се приеме от всички, делото на живота на Недерланд ще бъде съсипано.
Погледът й ме пронизваше свирепо и аз едва изтръгвах думите от гърлото си.
— Но дори теорията му да е погрешна, неговата работа също е била необходима. Винаги е така в науката.
Лицето й отново се доближи до моето.
— А дали самият Недерланд би се съгласил с това? — викна тя и почти опря показалец в бузата ми. — Или се самозалъгвате, за да скриете от себе си прозрението какво ще го сполети?
— Не! — С последни сили опитах да отвърна нападението: — В края на краищата вие сте виновна за това!
— Така твърдите вие — присмя ми се Холмс. — Но знаете, че вината ще тежи върху вас. Вие сте човекът, който унищожава и Недерланд, и Айсхендж…
Чух някакъв шум. Завъртях се на леглото, видях възглавницата и осъзнах, че съм сънувал. Сърцето ми удряше като чук в гърдите. Разтърках си очите и погледнах…
Холмс стоеше до леглото и ме наблюдаваше с бездушното любопитство на лекар (и косата й бе вързана на кок)…
Седнах стреснато и тя изчезна. Бях сам в стаята.
Отметнах завивките и се изправих рязко. Втурнах се към вратата — оказа се заключена отвътре, макар да не помнех кога съм направил това. Всъщност бях сигурен, че не съм заключвал. Въздухът тежеше от вонята на собствената ми пот и сякаш го изпълваха сенки. Завтекох се към контролния пулт и включих цялото осветление в стаята. По полираното дърво заиграха ослепителни отблясъци. Стоях така дълго, чаках дишането ми да се успокои. Надникнах под леглото. Нищо освен платформа наравно с пода. Сетих се, че може и да бях видял холограма. Обиколих стаята, но не намерих подозрителни отвори за излъчвателите.
Този сън… Нима Холмс имаше и машина, творяща видения направо в съзнанието?
Повече не заспах тази нощ.
— Господин Доя!
— Какво? — стреснах се от дрямката.
— Господин Доя…
Беше гласът на Холмс от комуникационната уредба.
— Слушам ви.
— След тридесет и пет минути Слънцето ще изгрее иззад Сатурн. Помислих, че може би ще искате да го видите. Стъписващо зрелище е.
— Благодаря. — Опитвах се да проумея какво беше намислила. — Искам.
— Чудесно. Тогава ще ме намерите в куполната зала. Чарлз ще ви покаже пътя.
Когато влязох, тя седеше в поза „лотос“ и гледаше Космоса. Залата се подаваше навън от основния корпус на спътника, така че прозрачният купол служеше и за под, и за стени. Сатурн се виждаше от едната страна, почти до външната стена на пръстена. Планетата беше съвсем тъмна, но единият полюс сякаш тлееше отвътре в зелено. Отстрани пръстените светеха като ярки извити остриета.
— По-голямата част от масата на Сатурн е съсредоточена в ядрото — обясни Холмс, без да се обърне. — Горните слоеве на атмосферата са много разредени и Слънцето свети през тях, преди да изгрее.
— Значи от това било сиянието — измънках предпазливо.
Зеленото ставаше все по-ярко, в рязък контраст с тъмното тяло на планетата. След малко видях и самото Слънце — огненозелен скъпоценен камък, който постепенно се разгоря в ослепителна бяла точка, щом се издигна над атмосферата. Пръстените сякаш се разшириха в многоцветни ивици.
— Е, това е — каза Холмс. — Добро утро.
— Добро утро и на вас.
Взирах се напрегнато в нея, но тя само поръча закуска. Хранехме се в мълчание. Чак когато свършихме, домакинята попита:
— Кажете ми — аз ли съм единствената заподозряна?
Разбрах, че иска да си изясним всичко, и отговорих кратко:
— Според мен Айсхендж е направен по ваша воля.
— Дженоа Ферандо напълно отговаря на изброените от вас условия. Както Алис Уейт и още двама-трима. Защо да съм аз?
В пристъп на гняв реших да й покажа колко старателно съм я разобличил. Описах й дългите си проучвания, отново сглобих всички парченца от мозайката. Мина много време, докато се изчерпя.