И пак видях загадъчната усмивка на лицето й.
— Не е кой знае какво — отбеляза Холмс, стана и бързо излезе от залата.
Поех си дълбоко дъх, недоумявах какво ставаше тук.
— А вие какво още искате? — изкрещях след нея.
Никакъв отговор. Виеше ми се свят, пред очите ми подскачаха светли точици. Нима е имало опиат в закуската ми? Дали бе напомпала организма ми с някакъв ужасен серум на истината, за да избълвам всичко докрай? Нима нямаше да й кажа доброволно? Да, оплитах се, дори започвах да се плаша. Опитах да се отърся от подозренията си, но не успях. Ако ме е упоила, ако наистина е нахълтала в стаята ми, на какво ли още е способна? Дълго гледах гигантския полумесец на Сатурн, в кремавото и зеленото като че се мяркаха оттенъци на всички възможни цветове. Бавното, неизбежно, величествено движение на планетата и спътниците й приличаха на музика, която Бетховен би могъл да сътвори, ако се бе пренесъл тук.
И тази нощ сънищата не ми позволиха да се наспя.
Сутринта се опомних от дрямката с напълно прочистено съзнание. Отидох в обсерваторията.
Тя беше там, пак работеше с Чарлз. Тъкмо влязох и я чух да казва сърдито:
— Съсредоточи се! — обърна се към мен и изрече вежливо: — Здравейте, господин Доя. — Притисна лице към окуляра, но ми се струваше, че не гледа внимателно. Бях точно под нея. — Искате ли да погледнете?
— Разбира се.
— А искате ли да видите първо пръстените?
— Непременно.
Холмс започна да натиска бутони на пулта до себе си. Телескопът се завъртя с тихо бръмчене. Тя се наведе напред, надникна в окуляра и натисна още няколко бутона.
— Ето.
Стана и аз се настаних в креслото. Цялото зрително поле бе запълнено от бели отломъци — късове лед.
— Господи…
В колкото и близка до Сатурн орбита да се въртеше изкуственият спътник, с просто око пръстените се виждаха като десетки тесни, плътни бели ивици.
— Нали е красиво?
— Колко големи са?
— Повечето са като снежни топки, но диаметърът на някои достига един километър.
— Изумително е, че всички остават в толкова тънка плоскост.
— Да, това е прекрасна нагледна проява на гравитацията. Сила, чието действие можем да опишем и предскажем съвсем точно, без изобщо да разбираме същността й.
— Не се ли отнася това за почти всяка природна сила?
— И горе-долу за всичко в света.
Поклатих глава и тя се засмя.
— А сега ще завъртя леко телескопа, за да видите външния край на този пръстен. Добър пример колко неумолим е законът за гравитацията.
Тя натисна бутоните и зрителното поле се размъти за миг като при снежна буря. Когато се проясни, белите парчета пак кръжаха плътно едно до друго… и като отрязани по линия, свършваха отведнъж и започваше изпъстрената със звезди тъма.
— Олеле… — прошепнах.
— Тук две от големите парчета обикалят по една и съща орбита и просто натикват малките навътре.
— И колко широк е този пръстен?
— Около двадесет и пет километра.
Бял къс, тесен и дълъг като колона, привлече погледа ми. Внезапно ми хрумна, че тя може би ми показваше своята ледена мина… Реших този път аз да нанеса първия удар.
— Знаете ли — започнах, — някои физици на Марс определиха, че стълбовете на Айсхендж са изсечени от парчета, взети оттук.
— Да. Кръг от ледени колони, взети от пръстен от ледени парчета. Звучи добре.
Подражавайки й, аз продължих да се взирам в окуляра.
— Има хора, които посочват този факт като сериозна подкрепа за тезата, че именно някой от постоянните обитатели на системата на Сатурн е построил Айсхендж.
— Предполагам. Но и това е косвена улика. Не доказа ли и Недерланд, че експедицията на Давидов е могла без проблеми да мине оттук? — отвърна Холмс безгрижно. — Всички ваши доказателства срещу мен са косвени.
— Вярно е. Но ако се натрупат достатъчно косвени доказателства, понякога и те са достатъчни.
— Само че вие не можете да докажете твърденията си въпреки всички улики.
Отметнах глава назад, за да я погледна. Усмихваше се.
— А щом не можете нищо да докажете — продължи Холмс, — няма как и да публикувате преки обвинения, защото постъпката ви ще представлява клевета… Вече ви казах, че съм очарована от онзи паметник и ми е много забавна вашата теория. Но и аз, и Айсхендж си имаме достатъчно неприятности и без някой да прокарва връзка помежду ни. Ако упорствате, ще се постарая да ви унищожа.
Смаян, аз преглътнах на сухо.
— Но ако намеря доказателства…
— Няма да намерите, защото няма нищо за намиране. Вече сте предупреден, господин Доя. Няма да търпя името ми да бъде свързано с Айсхендж.