— Господин Доя? — Холмс отново се обаждаше по уредбата.
— Моля?
В съня ми татко тъкмо разправяше някаква дълга история.
— Капитан Пада може да излети към Транзитната станция днес, ако желаете.
— О, тъй ли… Добре.
Изведнъж побеснях. Да ме изгони по този начин!
— Желаете ли да закусим заедно?
— Разбира се. Нека бъде след час.
Когато отидох в трапезарията, Холмс не беше там. Не чаках, а поисках от роботите да ми донесат нещо за ядене. Седях сам и гледах Сатурн. Трудно ми беше да дъвча сладкишите, защото зъбите ми скърцаха от ярост.
Привърших със закуската и — хоп! — обемното изображение на Холмс, седнала в кресло, се появи пред мен.
— Моля да ме извините, че се сбогувам с вас по този начин — каза тя. — И вие сте в полето на холоизлъчвател, така че можем да говорим…
— Как пък не! — озъбих се. — Какво означава това? Елате тук, да ви видя на живо!
— Ще говорим така…
— Не, няма!
— …или изобщо няма да има разговор.
— Така си мислите! — креснах и изфучах в коридора.
Нещо в цялата история будеше безумен гняв у мен. Пренесох се в оста на спътника и отидох до обсерваторията. Беше празна. Щом се върнах в главния коридор на пръстена, започнах да осъзнавам, че няма да се справя с проблема. Просто спътникът беше прекалено голям. И дори не знаех къде предпочита да прекарва повечето си време. А щом подвижна преграда се плъзна надолу и ми препречи пътя нататък, признах поражението си. Върнах се в трапезарията. Холмс все така си седеше в креслото и ме гледаше.
— Какъв е смисълът на този номер? — избухнах и минах право през обемното изображение. — Не ви ли стиска да застанете лице в лице с мен?
— Господин Доя — ледено изрече тя, — не се дръжте глупаво. Предпочитам такъв разговор.
Дръпнах се назад — очите ми бяха на сантиметри от полупрозрачните й очи.
— Хайде, говорете тогава! — подканих я. — Добре ли ме виждате? Право във вас ли гледам? Чувате ли ме?
— Твърде добре. А сега искам от вас да разберете ясно, че моето желание да не ме свързват с Айсхендж е извънредно сериозно.
— Тогава да не го бяхте построила.
— Не съм го построила.
— Вие сте! — натъртих и се надявах, че моят образ е кръстосал поглед с нея. — Вие сте го направила, съчинила сте и цялата лъжлива история около паметника… за нищо! — Ръката ми премина яростно през главата й, опитах се да сдържа нервите си. — Защо го направихте? Госпожо Холмс, защо при всичките си богатства решихте да направите точно фалшификат? Защо подхвърлихте само приказка за някакъв звезден кораб, когато можехте да въплътите мечтата в действителност? Можехте да постигнете нещо велико… — гласът ми вече чегърташе в гърлото, — …а вместо това само превърнахте в глупак един старец от Марс.
— Не и ако теорията за Давидов издържи на нападките…
— Няма! Отдавна се срина! И колкото по-скоро свършим с това, толкова повече унижения ще спестим на Недерланд.
Тръгнах към вратата, вече не исках да виждам Холмс.
— Господин Доя!
Озърнах се през рамо колкото да видя, че тя е станала.
— Айсхендж… не е моя идея.
— Тогава защо моделът е в дома ви?
Дълго мълчание. Върнах се, за да погледна отблизо лицето й. Пак тази тайнствена полуусмивка… и в миг прозрях, че тя е искала да намеря този модел. Не знам дали и тя разбра по лицето ми какво научих. Вероятно. Но лекото потрепване на лицевите й мускули сякаш ми напомни за друг човек, когото познавах или бях виждал… И коя беше тази жена в края на краищата? За Бога, към какво се стремеше? Стъписан, объркан, загубих всякаква надежда да разгадая лицето й. Чувствата се меняха по него, нямаше съмнение, но бяха недостъпни за усета ми. Все едно виждах помежду ни да се отваря бездънна пропаст и срещу мен стоеше абсолютно чужд човек. Всичко, което бях научил за Карълайн Холмс, се оказа нищожно в сравнение с този момент.
Потреперих неволно.
— Ако ледът в модела бъде подложен на анализ — казах с внимателно сдържан глас, — ще се окаже съвсем същият като в колоните на Плутон. Това са парчета от една и съща голяма буца лед.
Погледът й ме прониза, а лицето й отново беше маска.
— Мислете каквото си искате, господин Доя. Но никога няма да узнаете дали е така.
Тя и креслото изчезнаха, а Чарлз отвори вратата на трапезарията.
— „Йо“ е готов за отлитане. Багажът ви е в кораба.
Последвах го към преходната камера и влязох в „Йо“. Още се придърпвах по перилата към командната кабина, когато чух рязкото изщракване при отделянето от спътника. Тресях се неудържимо.