— Веднага са щели да ги забележат при изкачването към ръба — възразих му. — Имаме нужда от по-правдоподобно предположение.
Бил вдигна рамене. И като се замислих над неговата хипотеза, започна да ми се струва по-приемлива, но въпреки това ги подканих:
— Някой да има по-добра идея?
— Може да са се смесили с мирните граждани — каза Хана. — И при последното нападение полицаите нямало да намерят никого от съпротивата.
— В такъв случай са щели да арестуват всички и да ги тикнат в затвора. Е, това наистина е по-добре, отколкото да те застрелят на място. Според доклада щурмоваците открили тридесет и осем живи жители на града… — включително и мен, вметнах мислено, — …но може и в това да са излъгали.
— Екипът на Калинин — подхвана Хайди, — откри малко по на юг обгоряла зона, която според тях е ясен знак за кацане на ракета. Предполагат, че е бил снабдителен кораб на полицията. Но пък може и бунтовниците да са имали подготвен кораб, за да отлетят при нужда направо оттук.
— Би било изключително опасно — напомни Хана.
— Щели са да ги свалят на секундата — възразих и аз. — Бунтовниците не биха поели толкова безнадежден риск.
Моите сътрудници стояха пред мен и се мусеха, сякаш аз им бях виновен, че не успяват да измислят нищо разумно. Все пак идеята за бягство през Копиевидния каньон не беше толкова лоша.
— Няма съмнение, че са били заловени, екзекутирани, а труповете — откарани на друго място — заявих непреклонно.
Радиални разломи — напреженията в кората, причинени от образуването на Тарсис, довели до появата на обширна система от разломи в терените около него.
Дойде време пак да се отбия при своя геронтолог, така че се погрижих да ми бъде разрешено от Сатарвал и от университета. Отидох с кола до крайната спирка на влаковете в Копратес и оттам се отправих към Александрия. Бях в клиниката още рано сутринта.
Прегледите се проточиха през целия ден. Прекарах и обичайния час в чакалнята пред кабинета на доктор Лейърд — зяпах разсеяно все същите стари снимки на спътниците на Юпитер. Когато влязох при доктора, поздравихме се и той веднага започна по същество. Накара ме да се съблека и да застана пред неговите машини. Пиех разни течности, изправях се пред най-различни камери, после ми инжектираха нещо и ме вързаха неподвижно на манипулационната маса, а всевъзможни сонди проникнаха в тялото ми. Частички от мен — кръв, урина, изпражнения, слюнка, мускулна тъкан, кожа, кости и така нататък — бяха отнесени за изследване. После доктор Лейърд започна да ме опипва, мушка и почуква с пръсти. Първобитен метод да прегледаш пациент, но според него и това беше необходимо. Докато получи резултатите от изследванията, той мачкаше кожата ми на различни места и задаваше въпроси.
— Как е онова сухожилие в коляното?
— Зле. Тази година наболява повече.
— Хъм… Е, знаеш, че винаги можем да го махнем. Но бих те посъветвал да изчакаш още някоя и друга година.
— Ще изчакам.
— А как си с настроението напоследък?
Естествено, отказах да отговоря на толкова безочлив въпрос. Но докато той продължаваше да ме мушка с пръсти и да оглежда кожата ми като същински ботаник-генинженер, проверяващ свойствата на нов хибрид (това странно растение дали ще оцелее на Марс, господин Учен?), казах си: „Защо пък не?“ И когато проверяват жизнеспособността на растението, искат да знаят дали цъфти.
— Ту нагоре, ту надолу. — Какъв ли е научният им жаргон за такива състояния? — Не мога да го овладея. Чувствам се потиснат. Тревожа се, че може съвсем да загубя контрол и да изпадна в паника. Понякога предусещам как ми остава само крачка до това… и за да се предпазя, прекалявам с работата. Не знам. Обезсърчен съм…
Влезе сестрата с готовите снимки и прекъсна признанията ми. Но доктор Лейърд не се подразни. Зае се с резултатите. Без да вдига глава, той проточи замислено:
— Няма никакви физиологични признаци за притъпяване на възприятията ти. На твое място не бих се безпокоил.
Искаше ми се да му възразя, че с мен става нещо по-лошо от притъпяване на възприятията. Всъщност вече откривах пълна липса на чувства у себе си. Непоклатимо равнодушие. Никакво натрупване на нови спомени. Емоционална смърт.
— Сърцето ти е леко увеличено. По колко време прекарваш в центрофугата?
— Изобщо не се натоварвам.
— Меко казано, проявяваш небрежност. — Лейърд ме изгледа недоволно. — Знаеш, че хората не са приспособени към това слабо притегляне. Можем да те подложим на пълната програма за засилване на имунната система и правилното клетъчно деление, а ти да провалиш усилията ни с това нехайство. Както виждам, кожата на лицето ти е силно набръчкана, забелязва се и недостиг на калций в костите ти…