— Първо чертаем правилен полукръг — започна Гросджийн. — Това е южната половина. А северната, тоест онази откъм северния полюс, е сплескана. — Прокара хоризонтален диаметър и изобрази полукръга под него. — Изчислихме формулата, описваща северната част. Разделяме диаметъра на три равни части. Двете точки В и С стават центрове на две по-малки дъги с радиуси BD и CE. От пресечната точка F прокарваме линия до южната точка G. После прокарваме линиите GBH и GCI, накрая дъгата HI с център G. Готово!
— Сега самата конструкция — промълви Джонс и започна да отбелязва с показалката малки правоъгълници по неправилния кръг.
— Всичките шестдесет и шест колони са на не повече от три метра от очертанията на тази геометрична фигура — добави Гросджийн.
— И казвате, че прилича на постройките на древните келти?
— Да, по-късно открихме, че същото разположение е използвано в Британия през второто хилядолетие преди новата ера. Само че, господин Джонс, не виждам с какво това подкрепя вашите хипотези. Нищо не би попречило на хората, създали Айсхендж много по-късно, да повторят келтския градеж, както и древните келти биха могли да подражават на прастари творци на Айсхендж.
— Е, засега няма как да се уверим коя от възможностите отговаря на истината — отбеляза Джонс. — Твърде подозрително съвпадение, ако питате мен.
Тогава влязоха Бринстън и доктор Нимит. Теофилус се озърна през рамо и ги видя.
— А доктор Бринстън какво мисли за това? — обърна се той към Гросджийн.
Самият Бринстън явно го чу.
— Ами… — неловко се запъна Гросджийн, — боя се, че според него нашите измервания на монолита са били неточни.
— Моля?!
Бринстън доближи демонстрационното табло.
— Внимателното проучване на холограмите от Айсхендж показа, че направените на място измервания — между другото, доктор Гросджийн няма нищо общо с тях — се отклоняват значително от действителността.
— Трябва да са направо фантастично сбъркани — промърмори Джонс, — за да се окаже тази фигура изсмукана от пръстите измислица.
— Да, но е точно така — самоуверено заяви Бринстън. — Особено в северната част.
— Откровено казано — промълви Гросджийн подчертано към Джонс, — все още смятам, че строителите на Айсхендж са използвали именно тази схема.
— Не бих нарекъл това конструктивен подход — изрече Бринстън с преливащ от снизхождение глас. — Според мен е най-добре да се освободим от предубежденията си и да се заемем със самия Айсхендж, когато стигнем до него.
— Вече съм бил там — отсече Гросджийн.
— Разбира се — призна Бринстън все така жизнерадостно, — но основният проблем е извън областта на вашата компетентност.
Джонс неочаквано трясна по таблото с показалката.
— Бринстън, ти си глупак! — Настъпи пълна тишина. — Айсхендж не се е превърнал в лично твой проблем само защото ти си археолог.
Побързах да стана иззад масата, потресен от тази жива картина — закръгленият Бринстън, полагащ видими усилия да съхрани небрежното си високомерие; ядосаният червенокос Джонс, надвесил се над него; застиналият до таблото слабичък Гросджийн. Аз и Нимит ги наблюдавахме отстрани.
Устните на Теофилус се изопнаха и откриха зъбите му. Бринстън отстъпи крачка-две и мускулите на челюстите му се очертаха изведнъж.
— Хайде, Артър — подкани го Джонс, — нека продължим разговора си другаде.
Изфуча от трапезарията и Гросджийн го последва. Спомних си как Недерланд ми каза, че експедицията ще се превърне в цирк. Бринстън дойде при нас, лицето му още беше напрегнато. След малко се изчерви под погледите ни.
— Много са чувствителни тези двамата — отрони нехайно.
— Няма такова нещо — уверих го. — Вие започнахте да им досаждате и прекъснахте разговора им.
— Аз ли досаждам! — избухна Бринстън. — Ако някой действа зле на хората в този кораб, това сте вие, Доя! Криете се в каютата си, като че нямате нищо общо с нас! Отказвате дори да споделите какво мислите! Изглежда двайсетте години в Транзитната станция са направили неизлечим човекомразец от вас.
— Не съм непременно човекомразец само защото не искам да участвам във вашите детски игрички. Освен това аз работя.
— Работите… — присмя се той. — Вашата работа приключи.
Тръгна към кухнята и ни остави двамата с Нимит да се споглеждаме безмълвно.
2
Транзитната станция (където живях петнадесет години, а не двадесет) е товарният влак, пътническият експрес и най-скоростният кораб на външните планети. Използва Слънцето и големите планети като ускорители или гравитационни трамплини, от които да се оттласне. Изминава само за година разстояние, равно на орбитата на Сатурн — доста бързо за грамадно парче скала. Първоначално идеята хрумнала на Карълайн Холмс, царицата на космическите превози, създала повечето колонии около Юпитер. И извлякла тлъсти печалби от вдъхновението си, както ставаше с всяко нейно начинание. Нейната фирма „Юпитериански метали“ намерила астероид с приблизително цилиндрична форма, дълъг към дванадесет километра и широк около пет. Издълбали го отвътре, в единия край настанили великанската ракетна система и станцията започнала лудешките си обиколки около Слънцето във вечно променлива орбита.