— Би могъл да си умуваш до края на света — прекъсна ме Ейприл. — Какви бяха конкретните ти стъпки?
— Ами… търсех. Седях си пред монитора и набирах кодове, четях каквото се появеше, откривах нови каталози, събирах нови и нови кодове. Проверявах товарителници, производствени листи, регистрирани продажби. Разследвах дейността на множество богати хора. Донякъде скучно, но на мен ми харесваше. Отначало ми се струваше, че бродя в лабиринт. Но разбрах, че греша. Ако седнеш пред монитора в някоя библиотека, можеш да се пренесеш навсякъде. Законите за свободен достъп до информацията ми позволяваха да надникна във всеки файл, освен в незаконно защитените, но след време прониквах и в тях, защото откривах в коя по-голяма база данни са скрити. Запознавах се с маниаци и научавах най-неочаквани кодове от тях. Всъщност не бях в лабиринт, реех се над него и виждах всичко едновременно — стените му оформяха картина със собствен смисъл, стига да се научех да го разгадавам…
Млъкнах и огледах слушателите си. Безизразни лица, вежливи кимания.
— Разбирате ли ме? — реших да попитам.
Никакъв отговор.
— Донякъде — накрая промърмори Илейн. — Но времето свърши.
— Добре. Следващия път ще продължим.
Една вечер, след гуляй в кухнята на ресторанта, бродех по улиците и в съзнанието ми нещо се мътеше. „Слънцето“ не светеше и отсрещната стена на цилиндъра беше истинска паяжина от улични лампи и цветни неонови надписи. Предишния ден си бяхме получили заплатите, затова се отбих в новинарско-информационната служба и изчаках да се освободи кабинка. Започнах безцелно да прехвърлям каталозите. Нещо ме мъчеше, но не успявах да го определя. В момента исках само да се разсея. Затова избрах развлекателните новини, които се излъчваха денонощно.
Пренесох се на площадка в Космоса. Камерата се завъртя — видях, че сме върху издатина на малък спътник в орбита около астероид.
Чух напевния глас на някакъв спортен коментатор:
— Тук, на Хеба, древната игра голф претърпя още една коренна промяна. — Появиха се двама играчи в тънки скафандри за кратко излизане в Космоса. — Да, Филип Джон и Арафура Афоези откриха нов хоризонт пред този спорт. Нека сами да ни опишат какво правят. Моля, Арафура…
— Ами, Кони, да го кажа с две думи — бием топката оттук. Дупката е ей там, до хоризонта. Направихме я с диаметър два метра. Мисля, че заслужаваме такова улеснение при разстоянията, на които играем.
— Сигурно внимавате да не ударите прекалено силно. Малко камъче като това няма кой знае какво притегляне и можете не само да пратите топката в орбита около него, но и да я изстреляте в пространството.
— Вярно си е, Кони — обади се Филип. — Понякога опитваме едно завъртане на топката около Хеба, преди да падне в дупката, но играта и без това е доста трудна, та затуй не се престараваме…
— Добре, да видим сега как го правите.
Двамата вдигнаха стиковете и след секунди топките изчезнаха в далечината.
— Приятели, а как разбирате дали сте улучили?
— Виж, Кони, тук имаме радарен екран, който ги следва до хоризонта. Ще се появят в зеления кръг, ако попаднат в целта. Ей, май ще улучим…
На зеления кръг нямаше нито следа от топки, Филип и Арафура се обезсърчиха.
— Е, имате ли планове за други нововъведения?
Филип веднага се оживи.
— Ами мислехме си дали да не играем от Йо и да целим Червеното петно на Юпитер вместо дупка. Там няма никакви проблеми с притеглянето…
— Да, това се казва удар! Засега край на предаването от Хеба, за вас коментираше Кони Макдауъл…
Платеното от мен време изтече и в кабинката притъмня. След малко служителят влезе да ми напомни, че трябва да се махна, защото така си и седях с увиснала челюст. Шокът на прозрението. Скочих и се разкикотих.
— Това е! — възкликнах. — Топки за голф!
Човекът само ме изгледа и поклати тъжно глава.
Само след месец в коментарната рубрика на „Откъси“ се появи дълго мое писмо. Бях го съчинил за броени дни. Ето част от него:
„Липсват достоверни данни за действителната възраст на Айсхендж. Така е, защото повечето методи за датиране са създадени от археолози, занимавали се с вещества и процеси на Земята. Някои са били приспособени и за условията на Марс, но на планетарните тела без атмосфера повечето от тези измерими процеси просто не протичат.