— Що за чудо… синьо стъкло под Айсхендж… с червени звезди… Космос под земята…
Издърпаха ни нагоре по дългата тясна шахта. Вдигнах глава към истинските звезди.
Учените изведнъж получиха нова възможност да изкопчат отговори на въпросите си.
Скоро установиха, че кухината е под географския полюс. По-точно оста на въртене на планетата минаваше през средата на кухината. Стените наистина бяха покрити с керамична глазура, изпечена направо върху базалта.
Доктор Худ и екипът му почти веднага откриха остатъци от свредели в тунела — миниатюрни парченца и стружки от съвсем същата сплав, която използваха за пробиване на тунели в астероидите. Първата машина от този тип бе произведена през 2514 година… от компанията „Юпитериански метали“ на Карълайн Холмс.
Бринстън изпадна в екстаз.
— Керамика! — крещеше той. — Керамика! Когато са я нагрели до точката на топене, все едно са включили часовник. Отбелязали са датата много по-сигурно, отколкото на колоната с надписа… без никакъв шанс да ни излъжат!
Научих, че с метода на термолуминесценцията от векове се определя възрастта на намерените грънци при разкопки на Земята. Дори при кратки периоди отклонението не превишава десет процента.
След седмица Бринстън тържествено оповести резултатите от изследванията. Синята кухина беше на осемдесет години.
— Спипахме я! — извика той накрая. — Значи е Холмс! Доя, ти беше прав. Не знам защо го е направила, нито са ми ясни техническите подробности, но вече съм сигурен — тя е построила Айсхендж!
И репортерите се вкопчиха в плячката. Айсхендж отново се превърна в сензацията на деня. Този път навсякъде се разнасяше версията, че паметникът е скорошен фалшификат. Изказваха се какви ли не предположения, но името на Холмс се споменаваше най-често, и то от повече хора, отколкото би могла да осъди… или съсипе. Вече говореха за „теорията на Доя“ или за „измамата на Холмс“.
Аз си седях всеки ден в Айсхендж.
Веднъж чух, че по холоновините пуснали интервю с Недерланд. След няколко часа се отбих да си го пусна. Не можах да се въздържа.
Този път не беше в залата за пресконференции на Планетарния инспекторат. Недерланд тъкмо излизаше от някаква сграда и глутницата репортери го наобиколи, хвана го в капан.
— Професор Недерланд, какво мислите за новите открития на Плутон?
— Те са извънредно интересни.
Изглежда се примири с необходимостта да отговаря.
— Все още ли държите на теорията си за експедицията на Давидов?
Мускулите на челюстите му изпъкнаха.
— Да.
Вятърът рошеше косата му.
— А какво ще кажете… Ами фактът, че синята кухина е прокопана с оборудване, произведено през двадесет и шести век?
— Мисля, че има възможно обяснение на този факт… например…
— Какво ще кажете за резултатите от термолуминесцентните тестове?
— Керамиката е твърде дълбоко под повърхността, за да има този метод някаква стойност в случая! — отсече Недерланд.
— А твърденията, че дневникът на Ема Вайл е фалшификат?
— Не вярвам в това. Дневникът на Ема е истински…
— Какви са доказателствата ви?
Недерланд наведе глава. Когато погледна към камерите, около устата му се бяха очертали дълбоки бръчки.
— Трябва да си вървя… — Повтори го толкова тихо, че микрофоните едва улавяха звука. — Трябва да си вървя… — И после с пълен глас: — По-късно ще отговоря на всичките ви въпроси.
Обърна се и си проби път през тълпата, отбягна протегнатата ръка на репортер и в този миг видях лицето му — изтощено, унило. Ударих по бутона за изключване на записа и слепешката се затътрих към изхода.
— По дяволите — изръмжах, — по дяволите! Защо не си мъртъв!
В деня преди да отлетим, получихме поредния бюлетин от Транзитната станция. Група от института начело с бившата ми студентка Ейприл бе предложила нова хипотеза. Съгласяваха се с твърдението, че Айсхендж е построен неотдавна, но от експедицията, ръководена от комодор Ерунг, веднага след кацането им на Плутон. После нейните хора „открили“ Айсхендж. Вече бяха измислили какви ли не увъртания, за да докажат, че и Давидов, и Холмс са лъжливи следи, по които сме насочени от Ерунг…
— Нелепост! — креснах и се засмях дрезгаво. — Веднага се сещам за десетина причини това да е невъзможно, включително всички резултати на Бринстън!
Въпреки всичко побеснях и смехът ми звучеше така, че на излизане от залата забелязах погледите на хората — сякаш бях сритал холоизлъчвателя.