Външният вид на двамата мъже едва ли представляваше толкова очебиен контраст, колкото изразът и държането им. Крепостникът, или робът, бе тъжен и намусен; погледът му бе вперен в земята с униние, което би могло да се сметне за апатия, ако пламъкът, който от време на време проблясваше в очите му, не показваше, че под привидното намусено безразличие дреме чувството на подтиснат, но склонен към съпротива човек. Погледът на Уомба, напротив, издаваше, както обикновено у такива хора, някакво празно любопитство, нервна неспособност да се закрепи на едно място и самодоволство от собственото му положение и вид. Разговорът помежду им се водеше на англосаксонски, езика, на който говореха, както вече споменахме, по-низшите класи освен норманските войници и преките лични слуги на големите феодали. Но ако предадем разговора им на този език, съвременният читател малко би разбрал от него, затова си позволяваме да дадем следния превод.
— Свети Уитоулд да порази тези проклети свине! — каза свинарят и изсвири силно с рога си, за да събере разпръснатото стадо, докато те, отговаряйки на зова му със също такива мелодични звуци, съвсем не бързаха да се откъснат от богатата трапеза от буков и дъбов жълъд, с който се угояваха, и да напуснат тинестите брегове на рекичката, където някои от тях, до половина във водата, се протягаха на воля, без да дават пет пари за виковете на пазача си. — Свети Уитоулд да порази и тях, и мене! — продължи Гърт. — Ако двукракият вълк не грабне някоя от тях, преди да мръкне, човек да не съм! Хей, Фангз, Фангз! — провикна се той с все гърло на едно одърпано, подобно на вълк куче, полумастиф, полухрътка, което тичаше с накуцване, уж да помогне на господаря си да събере непокорните грухльовци. В действителност, дали защото не разбираше знаците на свинаря, или пък не си знаеше работата, или пък със съзнателна зла умисъл, то само ги разгонваше и правеше повече пакост, отколкото добро.
— Дяволът да му изтръгне зъбите — каза Гърт — и най-голямо зло да сполети горския пазач, дето реже предните нокти на кучетата ни и ги прави негодни да си гледат работата! Уомба, ако си човек, стани и ми помогни. Разходи се зад баира, за да минеш откъм гърба им, без да те подушат, и тогава можеш да ги подкараш пред себе си като кротки агънца.
— Работата е там — рече Уомба, без да мръдне от мястото си, — че аз се посъветвах с краката си по този въпрос и те са на мнение, че да повлека шарените си дрехи по тези тресавища, би било акт на неучтивост спрямо, собствената ми високопоставена особа и кралски одежди. Затова, Гърт, аз те съветвам да повикаш Фангз и да оставиш стадото на съдбата му, която, все едно дали ще попаднат в ръцете на пътуващи войници, на разбойници или на странстващи пилигрими, ще е една и съща — да бъдат превърнати в нормани още тази нощ за твое утешение.
— Свинете да станат нормани за мое утешение! — учуди се Гърт. — Обясни ми какво искаш да кажеш, Уомба, защото мозъкът ми е много бавен и грижите ми са твърде много, за да гадая гатанки.
— Е, ти как наричаш тези грухтящи животни, дето тичат на четири крака? — попита Уомба.
— Свине, глупчо, свине41 — каза свинарят, — всеки глупак знае това.
— И „свиня“ си е хубава англосаксонска дума — рече шутът. — Ами как наричаш свинята, когато е одрана, изкормена, нарязана на четири и провесена с краката нагоре като предател?
— Свинско — отговори свинарят.
— Радвам се, че всеки глупак знае и това — каза Уомба. — А „свинско“ е на норманофренски. И така, докато свинята е жива и за нея се грижи саксонски роб, тя си върви със саксонското име; но тя става норманка, когато я занесат в замъка да пирува сред благородниците. Как мислиш, а приятелю Гърт?
41
Следващият диалог е игра на думи. В английски език животните, чието месо се използува за храна, имат имена от англосаксонски произход (