— Ще простя остроумието ти — каза игуменът — при условие, че ни покажеш пътя към дома на Седрик.
— Добре тогава — отговори Уомба. — Ваши преподобия трябва да продължат по тази пътека, докато стигнат до един потънал в земята кръст, който стърчи само около един лакът над почвата. Оттам ще поемете пътеката наляво, защото четири пътеки се кръстосват на това място, и надявам се, че ваши преподобия ще намерят подслон, преди да ви настигне бурята.
Абатът благодари на мъдрия си съветник и кавалкадата пришпори коне и потегли с бързината на хора, които желаят да стигнат до странноприемница преди разразяването на нощна буря. Когато заглъхна тропотът на копитата им, Гърт каза на другаря си.
— Ако следват мъдрите ти напътствия, преподобните отци едва ли ще стигнат Ръдъруд тази нощ.
— Не — ухили се шутът. — Но ако имат късмет, може да стигнат до Шефилд, където им е мястото. Не съм толкова лош ловец, та да покажа на кучето къде се крие сърната, ако не искам то да я улови.
— Имаш право — каза Гърт, — лошо ще бъде, ако Еймър види лейди Роуина, и още по-лошо, ако Седрик се скара с този воин-монах, както сигурно ще направи. Но нека като добри слуги да слушаме и да гледаме и да си мълчим.
Да се върнем към ездачите. Те скоро оставиха крепостниците далеч зад себе си, разговаряйки помежду си на нормано-френски — езика на всички представители на висшите класи освен на хората, които все още бяха склонни да се гордеят със саксонския си произход.
— Какво искат да кажат тези своеволни типове с нахалството си? — рече тамплиерът на цистерцианеца. — И защо ми попречихте да ги накажа?
— Наистина, брате Брайън — отвърна абатът, — що се отнася до единия от тях, мъчно бих могъл да ви обясня защо един глупец говори глупости. А другият селяк е от това сурово, свирепо и непокорно племе, потомци на което все още се намират между покорените саксонци. Най-голямото удоволствие на тези хора е да показват всячески омразата си към победителите.
— Скоро щях да го науча аз да се държи учтиво — забеляза Брайън. — Аз съм навикнал да се справям с такъв дух — нашите пленници турци са свирепи и непокорни като самия Один46 и все пак, прекарат ли два месеца при мен, под властта на моя надзирател на роби, те стават смирени, покорни, услужливи и готови да следват волята ми. Вярвайте ми, сър, от тези хора човек трябва да се пази от кама и отрова, защото те си служат охотно с тях при най-малкия повод.
— Да — отговори абатът Еймър, — но всяка страна си има свои обичаи. Освен това, ако бяхте набили този човек, нямаше да узнаем пътя към къщата на Седрик, а ако случайно го бяхме намерили, това непременно щеше да даде повод за разпра между него и вас. Помнете какво ви казах — този богат франклин е горд, свиреп, амбициозен и сприхав. Той се съпротивлява на благородниците и дори на съседите си Реджиналд Фрон де Бьоф и Филип де Малвоазен, които съвсем не са достойни за презрение противници. Той се застъпва тъй твърдо за привилегиите на своя народ и толкова се гордее с прекия си произход от Хериуърд47 — прославения защитник на хептархията48, че всички го наричат Седрик Саксонеца. Той се хвали, че принадлежи към този народ, докато други се мъчат да скрият произхода си, да не би да понесат горестта на победения.
— Абате Еймър — каза тамплиерът, — вие сте галантен мъж, познавач на красотата и опитен като трубадур в любовта. Но аз очаквам да видя наистина необикновена красота у тази прославена Роуина, за да бъда възнаграден за лишенията и за търпимостта, която трябва да проявя, за да спечеля благоволението на такъв бунтар и грубиян, какъвто е според описанието ви баща й Седрик.
— Седрик не й е баща — отвърна игуменът, — а само далечен роднина. Нейното потекло е още по-благородно от неговото, но помежду им има далечно кръвно родство. Обаче той й е настойник, самозван настойник, струва ми се; Все пак тази повереница му е скъпа като собствено дете. Вие сам скоро ще имате възможност да прецените красотата й и ако чистотата на лицето й и царственият и все пак благ израз на две нежни сини очи не изгонят от паметта ви чернокосите палестински моми и дори ориенталските чародейки от рая на стария Махаунд, наречете ме езичник, а не верен син на църквата.
— Ако вашата прославена красавица не задоволи изискванията ми, вие помните нашия облог, нали?
— Златния ми гердан — отвърна абатът — срещу десет бъчви чианско вино. Все едно, че те са вече мои и се намират в избата на манастира ми под ключа на Денис, пазача на виното.
47
48