— Каква хубава, весела песничка — възхити се Уомба, когато свършиха — и, кълна се в жезъла си, каква хубавичка поука! Едно време си я пеехме с Гърт, другаря ми от детинство, сега, по божия милост и по милост на господаря, вече свободен. Веднъж толкова се заплеснахме с тая песен, че цели два часа след изгрев слънце я пяхме в полусънно състояние и после заигра тоягата по гърба ни. Оттогава, щом чуя тази мелодия, кокалите ме болят. Въпреки това, за да ти угодя драги господине, изпях партията на Анна Мария.
Шутът сега поде друга песенчица, весела, закачлива, а рицарят, като схвана мелодията, взе да припява в същия дух.
— Да можеше нашият домакин — горянинът, или веселият монах, неговият свещеник, да чуят твоята песен, толкова хвалебствена за този грубоват, но прям и сърдечен селянин, Уомба! — рече рицарят.
— Аз пък не бих си пожелал подобно нещо, ако не беше онзи рог, дето виси на пояса ти — отговори Уомба.
— Вярно — поде рицарят, — той е залог за приятелските чувства на Локсли, макар че не вярвам да ми потрябва. Той ме увери, че стига три пъти да го надуя, щом се нуждая от помощ, и веднага ще се съберат цяла банда от неговите честни селяни.
— Пазил ни господ, казвам аз — обади се пак шутът, — ако този хубав подарък не беше гаранция, че ще ни пуснат да минем мирно и тихо.
— Че какво искаш да кажеш? — почуди се рицарят. — Наистина ли мислиш, че ако не беше този залог за другарство, те щяха да ни нападнат?
— Моля ти се, аз нищо не казвам — заяви Уомба, — защото и зелените дървета имат уши не по-малко от каменните стени. Но можеш ли да ми изтълкуваш следното, господин рицарю? Кога е по-добре каната ти за вино и кесията ти да са празни, отколкото пълни?
— Ами май никога — отговори рицарят.
— За такъв прост отговор заслужаваш никога да не държиш нито пълна кана, нито пълна кесия! По-добре е да изпразниш каната, преди да я подадеш на саксонец, а да оставиш парите си у дома, преди да поемеш път през гората.
— Значи, според теб нашите приятели са истински разбойници, а? — попита рицарят на букаите.
— От мен не си чувал такива приказки — заяви Уомба, — Конят може да почувствува облекчение, ако му махнеш багажа, когато го чака дълъг път. А положително и на ездача ще олекне, ако се освободи от корена на злото. Затова няма да назова с груби имена онези, които вършат подобни услуги. Но когато срещам тези юнаци, бих желал багажът ми да си е у дома, а кесията — в стаята ми, защото това би им спестило много труд.
— Независимо как ги описваш, все пак ние сме длъжни-да се молим за тях, приятелю.
— Ще се моля за тях от все сърце — каза Уомба, — но в града, не в гората, както игуменът на „Св. Бий“, когото накараха да чете литургия в един кух дъб вместо в църковен олтар.
— Каквото щеш кажи, Уомба — възрази рицарят, — но тези свободни селяни направиха истинска услуга на господаря ти Седрик при Торкилстън.
— Да, така е — отвърна Уомба, — но така си правят сметките и с бога.