Великият магистър прие извинението на Малвоазен и заповяда на вестителя да излезе напред. Отново екнаха фанфарите и един херолд пристъпи няколко крачки и провъзгласи на висок глас:
— Чуйте, чуйте, чуйте! Тук стои храбрият рицар Брайън де Боа Жилбер, готов да се бие в единоборство с кой да е рицар от благородна кръв, който е съгласен да защити делото на еврейката Ребека; на нея й бе позволено и определено разрешаването на спора чрез божи съд да стане посредством защитник в единоборството, пред вид законното й право да не се явява лично поради пола си. На такъв — защитник тук присъстващият пресвети и доблестен Велик магистър дава хубава арена и равни условия по отношение на слънцето и вятъра и на всичко друго, свързано с един справедлив двубой.
Отново засвириха тръбите и настъпи доста продължителна гробна тишина.
— За подсъдимата не се явява никакъв защитник — каза Великия магистър. — Иди при нея, вестителю, и я питай дали очаква някой да се сражава за нейната кауза.
Херолд отиде при стола, на който седеше Ребека. И Боа Жилбер внезапно обърна главата на коня си към другия край на арената, въпреки възраженията на Малвоазен и Мон-Фиче, и се намери до стола на Ребека едновременно с вестителя.
— Редно ли е и Според правилата на двубоя ли е? — попита Малвоазен, поглеждайки към Великия магистър.
— Редно е, Алберт де Малвоазен — отвърна Боманоар, — защото при този божи съд нямаме право да забраним на страните да водят разговори, които най-добре биха способствали да се разкрие истината около спора им.
В това време херолдът се обърна към Ребека със следните думи:
— Девойко, почтеният и пресвети Велик магистър ти заповядва да кажеш дали имаш защитник, който днес ще се бие за тебе, или се предаваш като човек, справедливо осъден на заслужена смърт?
— Кажи на Великия магистър — отвърна Ребека, — че поддържам своята невинност и не се признавам за справедливо осъдена, за да не падне върху самата мен вината за моята смърт. Кажи му, че държа да ми се даде отсрочка, каквато се предвижда по неговите правила, за да видя дали господ, който използува моменти на крайни изпитания, за да помогне на човека, ще ми изпрати спасител. А когато изтече крайният срок, да бъде святата му воля!
Вестителят се оттегли, за да предаде отговора й на Великия магистър.
— Пазил ни бог — каза Лукъс Боманоар, — евреин или езичник да ни обвини в несправедливост! Ще чакаме да видим дали ще дойде защитник за тази нещастница, докато сенките почнат да падат от запад на изток. Когато денят нарасне дотам, тя нека се готви за смъртта си.
Вестителят съобщи на Ребека думите на Великия магистър. Тя покорно наведе глава, скръсти ръце и обърна очи нагоре, сякаш очакваше свише да получи помощ, каквато едва ли можеше да й окажат хората. В настъпилото страшно мълчание тя чу гласа на Боа Жилбер. Той едва шепнеше, но тя се стресна още повече, отколкото от зова на херолда.
— Ребека — промълви тамплиерът, — чуваш ли ме?
— Нямам какво да деля с жесток и коравосърдечен човек като теб! — отвърна нещастната девойка.
— Добре, но разбираш ли какво ти говоря? — попита я тамплиерът. — Защото собственият ми глас ме плаши. Едва си давам сметка къде сме и защо са ни докарали тук. Тази арена, този стол, тези дърва — знам с каква цел са поставени и все пак ми изглеждат като нещо недействително — страхотна картина на едно видение, което ужасява съзнанието ми с отвратителни фантазии, но не убеждава разума ми.
— Умът и сетивата ми не ме лъжат — отвърна Ребека — и ми говорят, че дървата са предназначени да изгорят тленното ми тяло и да проправят мъчителен, но кратък път към един по-добър свят.
— Сънища са това Ребека, мечти — отговори тамплиерът, — празни видения, които дори вашите садукеи213 в мъдростта си отричат. Чуй ме, Ребека — продължи той, като се оживи, — ти имаш по-голям шанс да заживееш свободен живот, отколкото предполагат ония мошеници и онзи престарял глупак. Качи се зад мен на коня ми, на Замор, чудния кон, който никога не е изневерявал на ездача си. Спечелих го от султана на Трапезунд, когато се сражавахме в двубой. Казвам ти, качи се зад мен. Само след един час ще сме оставили далеч зад себе си и гонения, и преследване — пред теб се открива нов свят на удоволствия, а пред мен славно бъдеще. Нека изрекат присъдата, която презирам, и нека заличат името на Боа Жилбер от списъка на монасите-роби! С кръв ще измия всякакво петно, с което биха посмели да опетнят семейния ми герб.
213