— Кой се осмелява да арестува един рицар от Храма на Сион в пределите на собствената му прецептория и в присъствието на Великия магистър? И по чия заповед се извършва това насилие?
— Аз го арестувам — отвърна рицарят, — аз, Хенри Боуън граф на Есекс, главен конетабъл218 на Англия.
— А той арестува Малвоазен — рече кралят и вдигна началника си, — по заповед на Ричард Плантагенет, тук присъстващ. Конрад Мон-Фиче, имаш късмет, че не си се родил мой поданик. Колкото до тебе, Малвоазен, и ти, и брат ти Филип ще умрете, преди светът да е остарял с една седмица.
— Ще се противопоставя на разпоредбите ти — заяви Великия магистър.
— Не можеш, горди тамплиере — възрази му кралят. — Вдигни глава и виж как кралското знаме на Англия се развява над кулите ти вместо пряпореца на Храма! Бъди благоразумен, Боманоар, и не се съпротивлявай напразно. Ръката ти е в устата на лъва.
— Ще се оплача в Рим от тебе — отвърна Великия магистър, — задето посягаш на неприкосновеността и привилегиите на нашия орден.
— Така да бъде — рече кралят, — но ако ти е мил животът, недей ме обвинява сега в посегателство. Разтури съвета на рицарския си орден и замини с последователите си за някоя съседна прецептория, ако можеш да намериш такава, която да не е център на противодържавни заговори срещу краля и Англия. Или ако щеш, остани да се радваш на гостоприемството ни и да видиш какво е нашето правосъдие.
— Да бъда гост в дом, където би следвало да съм господар? — извика тамплиерът. — Никога! Свещеници, запейте псалма Quare fremuerunt gentes219! Рицари, оръженосци и последователи на Светия храм, пригответе се да следвате знамето Le Beau Seant!
В думите на Великия магистър звучеше достойнство, което можеше да се мери дори с достойнството на самия английски крал, и той успя да вдъхне кураж сред смаяните си последователи. Те се събраха около него, като овце около овчарско куче, когато чуят да вие вълк. У тях нямаше боязливостта на изплашено стадо. Имаше предизвикателно смръщени чела, а погледите им издаваха враждебността, която не смееха да изкажат. Те се строиха в дълга редица, в която белите мантии на рицарите се открояваха от тъмното облекло на прислужниците им като черен облак с по-светли краища. Тълпата, сред която се бе надигнал вик на неодобрение, сега млъкна, мълчаливо загледа внушителния, опитен боен отряд, който тъй непредпазливо бе оскърбила, и се отдръпна назад.
Когато видя, че събраните тамплиери са се спрели, граф Есекс заби шпори в коня си и взе да препуска напред-назад, да строява последователите си, за да има кого да противопостави на един толкова страшен враг. Само Ричард като че истински се радваше на създаденото от присъствието му опасно положение. Сега той яздеше бавно пред тамплиери-те и викна с все сила:
— Какво значи това, господа! Сред толкова храбри рицари няма ли да се намери един, който ще се осмели да счупи копие срещу Ричард? Господа тамплиери, дамите ви трябва да са почернели от слънцето220, ако не заслужават да строшите за тях копието си!
— Братята на Храма — обясни Великия магистър, повеждайки коня си пред отряда, — не се сражават по такива празни, светски поводи. Дори с тебе, Ричард Английски, няма да допусна в мое присъствие тамплиер да кръстоса копието си. Папата и принцовете на Европа ще разрешат нашия спор и ще кажат дали добре е сторил един християнски принц, като е подкрепил каузата, която ти днес подкрепи. Ако никой не ни нападне, ще си отидем, без да нападаме никого. На твоето чувство за чест предоставяме оръжието и домашните принадлежности в прецепторията, а на съвестта ти нека легне скандалът и обидата, която ти днес нанесе на християнската вяра.
Сетне, без да дочака отговор, Великия магистър даде сигнал за тръгване. Тръбите подеха един жив марш с ориенталска мелодия, който беше обикновения сигнал за настъпление. Те промениха строя си и вместо в редица, образуваха колона и потеглиха бавно напред с най-бавния ход на конете, сякаш за да покажат, че се оттеглят в изпълнение на заповедта на Великия магистър, а не от страх пред превишаващите ги неприятелски сили.
— В името на сияйното чело на света Богородица! — извика крал Ричард. — Колко жалко, че тези тамплиери не са верни, колкото са дисциплинирани и храбри.
Като страхливо куче, което залайва едва когато вече се вижда гърбът на този, когото иска да нападне, тълпата нададе слаби викове, когато последните бойци от отряда на тамплиерите напуснаха арената.
По време на суматохата около отстъплението на тамплиерите Ребека нищо не чу и не видя. След дългия низ от променливи събития, станали около нея, в толкова кратко време, тя лежеше в прегръдките на престарелия си баща замаяна и почти безчувствена. Най-после една дума на баща й я накара да се окопити.
218
Висш държавен служител, началник на кралския двор (до XVI век), който ставал главнокомандуващ армията в отсъствието на краля. Тази служба сега се възстановява временно само при някой специален случай. — Б. пр.