— Сър тамплиер — каза той, — бузите на нашите девойки твърде малко са виждали слънцето, за да могат да понесат втренчения поглед на един кръстоносец.
— Ако съм сгрешил — отвърна сър Брайън, — моля да ме извините, тоест, моля лейди Роуина да ме извини, защото моето смирение не ми позволява да отида по-далеч.
— Лейди Роуина — каза абатът — наказа всички ни, като наказа дързостта на моя приятел. Нека се надяваме, че тя няма да бъде така жестока към великолепната свита от рицари, които ще срещнем на турнира.
— Дали ще отидем там, не е сигурно — намеси се Седрик. — Аз не обичам тези суетни удоволствия, които нашите [???]
— Все пак, нека се надяваме — каза абатът, — че нашата компания може да ви склони да дойдете. Когато пътищата са така несигурни, един ескорт като този на сър Брайън не е за пренебрегване.
— Абате — отвърна Саксонеца — когато и да съм пътувал из тази страна, никога не съм се нуждаел от друга помощ освен от помощта на меча си и на верните си хора. И сега, ако отидем в Ашби-де-ла-Зуш, ще пътуваме с моя благороден съсед и съотечественик Ателстън от Кънънгзбърг, придружени от свита, от която се плашат всякакви разбойници и врагове феодали. Вдигам тази чаша за ваше здраве, господин абат! Надявам се, че виното е по вкуса ви и ви благодаря за любезността. Ако пък твърде строго се придържате към монашеските правила — прибави той — и предпочитате вашето кисело мляко, надявам се, че няма да насилите вежливостта си, за да не ме обидите.
— Не — засмя се абатът, — ние само в манастира се ограничаваме с lac dulce u lac acidum52. Когато сме сред светски хора, постъпваме като тях и затова аз отвръщам на наздравицата ви с това хубаво вино, а оставям по-слабото питие на своя брат-мирянин.
— А аз — каза тамплиерът, напълвайки бокала си — пия наздравица за хубавата Роуина, защото, откак нейната съименница дойде в Англия, никоя жена не е била по-достойна за тази чест. Кълна се, че бих простил на злочестия Уортиджърн загубата на чест и кралство, ако причината за това е била равна по хубост на тази, която виждаме пред нас.
— Аз ще ви спестя тази проява на вежливост, сър тамплиер — каза Роуина с достойнство, без да повдигне воала си. — Или по-скоро ще се възползувам от вежливостта ви, като ви помоля да ни разкажете последните вести за Палестина — тема по-приятна за ушите на нас англичаните, отколкото комплиментите, на които ви учи френското ви възпитание.
— Няма нищо особено за разказване, лейди — отвърна сър Брайън де Боа Жилбер. — Мога само да потвърдя слуха за примирие със султан Саладин.
Думите му бяха прекъснати от Уомба, който бе заел мястото си на един стол, украсен с две магарешки уши, поставен на две крачки зад господаря му. Седрик от време на време му даваше храна от собствения си поднос — привилегия? която Уомба споделяше с многобройните му любими кучета. Тук седеше Уомба с малка масичка пред себе си, с крака, подвити под пречките на стола. Той бе всмукал бузите си навътре така, че челюстите му приличаха на орехотрошачка и полузатворените му очи зорко следяха всяка възможност да прояви позволеното му смехотворство.
— Тези примирия с неверниците — извика той, без да го е грижа, че рязко пресича думите на важния тамплиер — ме карат да се чувствам истински старец!
— Хайде де, глупчо, как така? — запита Седрик и изражението му сочеше, че очаква шегата с благоволение.
— Ами защото — отвърна Уомба — аз си спомням вече три примирия, всяко от които трябваше да трае по петдесет години. Така че по моята сметка трябва да съм вече най-малко сто и петдесет годишен.
— Аз пък мога да ти гарантирам, че няма да умреш от старост — каза тамплиерът, който сега позна приятеля си от гората. — Мога да ти гарантирам, че ще умреш само от насилствена смърт, ако все така насочваш пътниците, както насочи тази нощ абата и мен.
— Така ли, негоднико? — рече Седрик. — Погрешно си насочил пътниците, а? Трябва да заповядам да те набият с камшик. Ти си не само глупец, но и мошеник.
— Моля ти се чичо — отвърна шутът, — нека глупостта ми веднъж да ме извини заради мошеничеството ми. Аз само сбърках лявата си ръка с дясната. А пък който иска от глупец да му бъде съветник и водач, той може да прости и по-голямо прегрешение.
Тук разговорът бе прекъснат от един слуга, изпратен от вратаря да съобщи, че на портата стои странник и моли за гостоприемство.
— Пусни го да влезе — каза Седрик, — който и да е и какъвто и да е. Тази бурна нощ навън принуждава дори дивите зверове да се прибират при питомните и да търсят закрила от смъртния си враг, човека, за да не загинат в стихията. Освалд, погрижи се да бъдат задоволени всичките му нужди.