Домоуправителят напусна банкетната зала, за да се погрижи за изпълнението на господарската заповед.
ГЛАВА V
Нима евреинът няма очи? Нима евреинът няма ръце, органи, ръст, сетива, чувства, страсти? Нима не се храни със същата храна, не го нараняват същите оръжия, не страда от същите болести, не се лекува със същите средства, не го топли същото лято и не зъзне в същата зима като християнина?
Освалд се върна и пошепна на ухото на господаря си:
— Странникът е евреин, нарича се Исак от Йорк. Редно ли е да го въведа в залага?
— Нека Гърт свърши тази работа, Освалд — каза Уомба с присъщото си безочие. — Свинарят ще бъде подходящ водач за един евреин.
— Света дева Мария! — прекръсти се абатът. — Евреин неверник да бъде допуснат в мое присъствие!
— Еврейско куче — поде тамплиерът — да се доближи до един защитник на светите земи!
— Кълна се в честта си — рече Уомба, — струва ми се, че тамплиерите предпочитат наследството на евреите пред тяхната компания.
— Спокойствие, достойни ми гости — каза Седрик. — Моето гостоприемство не може да се ограничава поради вашата неприязън. Ако небето търпи вече от незапомнени времена целия този народ от упорити неверници, то ние можем да изтърпим присъствието на един евреин за няколко часа. Аз не принуждавам никого да говори или да се храни с него. Сложете му маса и нещо за хапване отделно, освен ако — и той се усмихна — тези чужденци с чалмите не биха го приели в компанията си.
— Сър Франклин — отговори тамплиерът, — моите роби сарацини са верни мюсюлмани и наравно с християните презират обществото на един евреин.
— Бога ми — каза Уомба, — не разбирам какво преимущество имат почитателите на Махаунда и Термагаунта53 пред един някога богоизбран народ!
— Нека седне при тебе, Уомба — рече Седрик. — Глупецът и мошеникът ще си бъдат добра дружина.
— Глупецът — отговори Уомба, като вдигна парче огризана сланина — ще съумее да издигне крепост срещу мошеника.
— Тихо — прекъсна го Седрик, — ето го.
Въведен без много церемонии и пристъпвайки със страх и колебание и дълбоки смирени поклони, един висок старец, чийто ръст бе доста намалял поради навика постоянно да се кланя, се приближи към долния край на масата. Острите му правилни черти с орлов нос и проницателни черни очи, високо набръчкано чело, дълга посивяла коса и брада биха могли да минат за красиви, ако не носеха характерните белези на една раса, която в онези тъмни времена бе еднакво презирана от лековерния и суеверен прост народ и преследвана от алчните, грабливи благородници и която може би именно поради тази омраза и това преследване бе придобила един национален характер, примесен с доста низки и отблъскващи черти.
Облеклото на евреина, очевидно доста пострадало от бурята, се състоеше от проста надиплена червеникавокафява пелерина върху тъмноморава дреха. Високите му ботуши бяха подплатени с кожа, а на ремъка на кръста му бе затъкнат малък нож и калъф с писмени принадлежности. На главата си имаше особена четвъртита жълта шапка, каквато евреите бяха принудени да носят, за да се отличават от християните, и която той свали смирено още на вратата на залата.
Приемът, оказан на този човек в замъка на Седрик Саксонеца, би могъл да задоволи и най-върлия враг на израилтяните. Самият Седрик студено кимна в отговор на неколкократните поздрави на евреина и му даде знак да седне на долния край на масата, където обаче никой не се помръдна да му стори място. Напротив, докато той минаваше покрай масата, отправил плах, умолителен поглед към всички седнали там, слугите саксонци му обръщаха гръб и продължаваха лакомо да ядат, без да ги е грижа за новия гост. Слугите на абата се прекръстиха с израз на набожен ужас, а дори езичниците сарацини си засукаха мустаците с възмущение, когато Исак се приближи до тях, и сложиха ръце на кинжалите си, сякаш готови да се бранят с най-отчаяни средства, ако се осмели да ги оскверни, като се доближи до тях.
Може би същите подбуди, които бяха подтикнали Седрик да отвори вратите на замъка си за този син на един отритнат народ, щяха да го накарат да настои пред слугите си да приемат Исак по-вежливо. Но в този момент игуменът го бе увлякъл в един много интересен спор за породите и нрава на любимите му хрътки, който не би прекъснал и по много по-важен повод от този, че един евреин щял да си легне гладен. Докато Исак стоеше така отритнат между тези хора, както народът му между другите народи, напразно търсейки гостоприемство и място да седне, поклонникът до огнището се смили над него и му отстъпи мястото си, като каза кратко.