— Старче, моите дрехи са вече сухи и гладът ми утолен, а ти си мокър и гладен.
С тези думи той стъкна загасващите, разпилени в голямото огнище главни, разпали ги, взе от голямата маса една чиния със задушено козе месо, сложи я на масичката, където сам се бе хранил, и без да изчака благодарностите на евреина, се отдалечи към другия край на залата. Дали стори това от нежелание да разговаря с този, към когото бе проявил добрина, или от желание да се доближи до горния край на масата, не знам.
Ако по онова време бе имало художници, годни да изобразят такъв сюжет, мършавата прегърбена фигура на евреина и протегнатите му над огъня премръзнали и разтреперани ръце биха могли да послужат за символично изображение на зимата. След като се постопли, той жадно се обърна към топлата яхния пред себе си и заяде с бързина и охота, които свидетелстваха, че вероятно отдавна не бе вкусвал храна.
Междувременно абатът и Седрик продължаваха да спорят за лов; лейди Роуина разговаряше с една от прислужниците си, а високомерният тамплиер, чийто поглед се спираше ту върху евреина, ту върху саксонската красавица, бе потънал в мисли, които очевидно дълбоко го интересуваха.
— Чудно ми е, достойни Седрик — каза абатът през време на разговора, — защо, колкото и голямо да е предпочитанието ви към вашия мъжествен роден език, вие все пак не приемете по-благосклонно норманофренския поне що се отнася до тайните на горското и ловното изкуство. Сигурен съм, че никой друг език не е така богат на изрази, свързани с лова, и не дава такива възможности на опитния ловец да разказва за веселото си изкуство, както френският.
— Добри ми отче Еймър — отговори саксонецът, — трябва да ви кажа, че аз не държа за тези европейски превземки и че и без тях ми е приятно в гората. Мога да свиря на рога си, макар и да не наричам свирнята му recheate или morte54. Мога да насъсквам кучетата си по плячката, да одера и нарежа убитото животно, без да си служа с новомоден жаргон като curee, arbor, nombles55 и други подобни брътвежи на легендарния сър Тристрам.56
— Френският език — каза тамплиерът, издигайки глас със свойствения си арогантен и авторитетен тон — е не само езикът на лова, но и езикът на любовта и на войната. Той е езикът, с който се печелят сърцата на дамите и се сразяват враговете.
— Изпийте чаша вино с мене, сър тамплиер — рече Седрик, — и напълнете чашата на абата, а аз ще ви върна тридесетина години назад и ще ви разкажа една съвсем друга история. Такъв, какъвто беше тогава Седрик Саксонеца, простите му английски слова не се нуждаеха от гарнитурите на френски трубадури, когато ги шепнеше на ухото на някоя красавица. А бойното поле в Нортъмбърлънд в деня на светото знаме може да разкаже дали саксонският боен зов не се чуваше тъй далеч сред редовете на шотландските войски, както cri de guerre57 на най-храбрия нормански барон. За паметта на храбреците, които се биха там! Пийте с мене, гости мои! — Той изпи чашата си и продължи още по-разпалено: — Да, но този ден се трошаха щитове, стотици знамена се свеждаха над главите на смелите воини, кръвта се лееше като вода и всеки предпочиташе смъртта пред бягството. Един саксонски певец е нарекъл този ден празник на сабите, сборище на орли над плячката им; дрънкането на мечовете по щита и шлема и бойните викове звучали тогава по-радостно от сватбено веселие. Но няма ги вече нашите певци — каза той, — делата ни се губят сред делата на друг един народ, нашият език, самото ни име бързо загива и никой не скърби за него, само един самотен старец… Виночерпецо! Напълни бокалите! За силните в оръжието, сър тамплиер, от който и народ да са и какъвто и език да говорят, които сега най-храбро от всички защитници на кръста се бият в Палестина!
— Не подобава на човек, който носи този знак, да отговори — каза сър Брайън де Боа Жилбер, — но кому, ако не на заклетите закрилници на божи гроб, може да се отреди палмата на първенството измежду всички други бойци за кръста?
— На рицарите хоспиталиери58 — каза абатът. — Аз имам брат в този орден.
— Не отричам славата им — отвърна тамплиерът, — и все пак…
— Мисля, приятелю Седрик — намеси се Уомба, — че ако Ричард Лъвското сърце бе послушал съвета на един глупец, можеше да си седи в къщи при веселите си англичани и да остави да избавят Йерусалим същите тези рицари, които имат най-голяма вина за загубването му.
— Нима в английската армия — запита лейди Роуина — нямаше някои, чиито имена заслужава да се споменат наред с рицарите тамплиери и с рицарите от ордена св. Йоан?
54
56
В никое друго отношение езикът на норманите не бе тъй очебийно различен от обикновения говорим език, както в ловните термини. Ловните обекти, били те птици или животни, всяка година си изменяли имената и да не знае човек стотиците приети термини, се считало за признак, че не е истински джентълмен. Читателят може да се справи с книгата на Дейм Джулиана Бърнърс по този въпрос. Смята се, че тази наука е основана от прочутия сър Тристан, известен с трагичната си любовна история с красивата Изолда. Тъй като норманите пазели удоволствията на лова само за себе си, всички термини на този жаргон са заети в английски език от френски. — Б. а.
58
Така се наричали рицарите от ордена на св. Йоан в Йерусалим, наричани по-късно Родоски или Малтийски рицари. — Б. пр.